Читать «Дай ми смокинов лист» онлайн - страница 92

— Трябва да ми е достатъчно, нали? — отговорих аз и затворих.

Глава 8

Когато на следващата сутрин влязох в кабинета си, заварих две съобщения.

Първото гласеше: „Мистър Андерсън, помощник шериф от Сърл, моли да му се обадиш. Спешно.“

Второто гласеше: „Мистър Бенболт от адвокатска кантора «Хауърд & Бенболт», Маями, моли да му се обадиш.“

Бях прекарал неспокойна нощ и успях да заспя едва призори. Закусих набързо и отидох в службата с потиснато настроение. Потискаше ме това, което ми каза Тери. Бях озадачен. Не можеше да няма Джони Джаксън. Докато шофирах към агенцията мислех за това. Чудех се дали Филис Стобарт и Би Би Мансъл не са ме излъгали. Защо им беше да ме лъжат? И двете ми казаха едно и също — че Джони Джаксън е хомосексуалист и че ходи с някакъв негър. Но Аткинс Пудрата твърдеше, че не познава такава двойка, а от досегашния си опит знаех, че на него може да се разчита напълно. Защо Филис Стобарт и Би Би Мансъл биха ме излъгали? Всичко, което бях научил, подкрепяше твърдението, че Джони Джаксън е хомосексуалист. В Сърл хората ми бяха казали, че е бил „мекушав“ и че не се е разбирал с момичетата. Едва ли можеше да бъде по-ясно от това.

Чък Барли го нямаше и в кабинета бях сам. Първо се обадих на Бил Андерсън.

— Дърк, имам нещо за теб — каза той, когато вдигна слушалката. Гласът му звучеше възбудено и делово.

— Какво?

— Открих на кого е била беретата, с която беше убит стария Джаксън.

— Как успя?

— Е, както обикновено нямах какво да правя и понеже се чудех за пистолета, реших да се обадя във всички полицейски участъци по крайбрежието. В Джаксънвил имах късмет. Казаха ми, че са издали разрешително за този пистолет преди шест години.

— На кого?

— Е, това вече е изненадата. На Хари Уедърспун.

— Добра работа си свършил, Бил.

— Казаха ми, че преди две години Уедърспун им се обадил и ги уведомил, че са му откраднали пистолета. Искал да анулират разрешителното му.

— Как са му го откраднали?

— Според Уедърспун, във фабриката имало обир. Били откраднати пари и пистолета. Казал на ченгетата в Джаксънвил, че местният шериф Мейсън ще се заеме с кражбата, но настоял да анулират разрешителното му.

— Имало ли е обир, Бил?

— Не. Ако имаше, щях да знам. Не е имало нищо такова.

— А защо Уедърспун е регистрирал пистолета чак в Джаксънвил?

— Попитах и това. Казаха ми, че бил наел апартамент там, докато се ориентира в положението. Обяснил, че му трябва, за да се защити при нужда, защото като бивш агент от силите за борба с наркотиците имал много врагове. Приели обяснението му.

— Бил, свършил си чудесна работа! Това ще е от голяма полза, когато разговаряш с полковника.

— Радвам се. Смяташ ли, че Уедърспун е убил стария Джаксън?

— Така ми се струва.

— Но защо, дявол да го вземе?

— Това се мъча да разбера. Кога ще е готово официалното заключение за Уедърспун?

— Днес. Погребението е вдругиден.

— Доктор Стийд продължава ли да твърди, че е нещастен случай?

— Да, разбира се. — Чувах тежкото му дишане в слушалката. — А не е ли?

Пропуснах това покрай ушите си.

— Бил, пистолетът още ли е у доктор Стийд?