Читать «Дай ми смокинов лист» онлайн - страница 86

— Бърни спомена ли, че е имала дете?

— Да, разбира се. Каза, че детето й пречело. Не можела да работи следобедите, защото трябвало да се грижи за сина си. Бърни нямал нищо против. Самият той има десет деца. Каза, че ако не било детето, щяла да спечели много повече пари.

Бутнах снимката към него.

— Огледай добре тази жена. Не обръщай внимание на циците й. Съсредоточи се върху лицето.

Тери се вгледа в снимката и се ухили.

— Трудно е да не гледаш тези цици, а?

— Ако можеш, опитай се да си припомниш онези сватбени снимки на мистър и мисис Стобарт, които ти е показала Фани от „Хералд“. Има ли някаква прилика между Стела Коста и мисис Стобарт?

Той ме изгледа учудено, после пак се втренчи в снимката.

— Може би. Да, по дяволите, напълно възможно е. Искаш да кажеш, че тази стриптизьорка е мисис Стобарт?

— Не знам. Ти ще кажеш.

— Не мога да се закълна, но приликата е забележителна… След като ме накара да се замисля…

Погледнах си часовника. Беше 18:08.

— Тери, имам още една работа за теб. Хапни нещо и тръгни да обикаляш заведенията в Сикоум, където се събират обратните. Първо ще отидеш в дупката на Аткинс Пудрата. Той е в занаята от години. Ако не откриеш нищо, ще опиташ и другаде. Искам да разпиташ дали някой познава, или пък е виждал напоследък едно русо момче със странно облекло, с гердани и гривни, което ходи с едър негър. Името на момчето е Джони Джаксън. Баща му е награден с медал за храброст и може да се е похвалило тук и там с това. Разбра ли?

О’Брайън направи гримаса.

— Щом искаш… Честно казано можех да мина и без тази работа.

— Това е положението. И не харчи повече пари. Пусни слух, че Джони Джаксън е получил наследство и че искаш да го намериш.

— Казваш да започна от Аткинс Пудрата?

— Там е най-вероятно да научиш нещо, Тери. И не се отказвай. Ако трябва, обикаляй цяла нощ. Веднага щом научиш нещо съществено, ми се обади.

— А ти, както разбирам, в това време щастливо ще спиш в креватчето си.

— Може би. Обади се у дома.

— Добре — каза Тери и излезе.

Помислих известно време и реших, че е крайно време да огледам както трябва мисис Филис Стобарт.

Върнах се в апартамента си, взех душ, облякох един от по-хубавите си костюми и отидох в един рибен ресторант, където се подкрепих с огромна порция скариди със сос. Нахраних се спокойно. Когато стрелките на часовника ми показаха, че е станало 19:30, се качих на колата си и подкарах към булевард „Бродхърст“.

Къщата на Стобарт се намираше на един ъгъл в горния край на булеварда. Всички околни къщи бяха луксозни и издаваха богатството на собствениците си. Тази на Стобарт не беше изключение. Беше почти скрита зад висок жив плет и през високата порта от ковано желязо се виждаше алея, която минаваше покрай цветни лехи, безупречни английски ливади, голям плувен басейн и всичките останали дивотии, без които богатите не могат да живеят.