Читать «Дай ми смокинов лист» онлайн - страница 82

Тя ме стрелна с гневен поглед и натисна копчето на интеркома.

— Мистър Бенболт, тук е мистър Уолъс от агенция „Парнъл“.

— Нека влезе — избумтя отривистия глас на адвоката.

Секретарката ме погледна.

— Знаете пътя, струва ми се.

— Разбира се. Третата врата вдясно, нататък по коридора.

Тя не благоволи да каже нищо повече и се загледа в някакъв документ. Стана ми мъчно за нея. Беше стара, дебела и сигурно никой не я обичаше. Малката власт, с която разполагаше — да брани шефа си, постепенно се изплъзваше между пръстите й. Скоро щеше да остане в някой едностаен апартамент без асансьор и единствената й компания щеше да е котката.

Заварих Едуард Бенболт седнал зад бюрото си. Изглеждаше зачервен и преял. Усмихна ми се с професионалната си усмивка, стана, за да стисне ръката ми и ми посочи един стол.

— Е, мистър Уолъс — каза той, след като се настанихме. — Имате ли някакви новини?

— Новини за какво? — попитах аз.

— Последния път, когато се срещнахме, не бяхте ли в процес на издирване на внука на Фредерик Джаксън? — Долових, че аперитивът леко е замъглил мозъка му. — Така беше, нали?

— Мистър Бенболт, последния път, когато се срещнахме, вие също бяхте в процес на издирване на Джони Джаксън. Получихте ли отговор на обявите си?

Туй бутна към мен една кутия пури.

— А, не. По нареждане на мистър Уедърспун, прекратихме издирването. Но все пак съм любопитен, открихте ли момчето? — Той отвори капака на кутията. — Една пура?

— Все още не съм го открил, но продължавам да търся. — Поклатих отрицателно глава към предложената ми кутия. — Не, благодаря.

Той си избра пура, помириса я, отряза края й и я запали.

— Трудна задача.

Оставих му малко време, за да може да ми се изфука със скъпата пура и да напълни стаята с гъст, ароматен дим. След това попитах:

— Чухте ли за мистър Уедърспун?

Лицето му стана такова, че всеки погребален агент би му завидял.

— Да, колко жалко наистина. Чух тази сутрин. Ужасно! Мъж в разцвета на силите си!

— Никой не е вечен — отбелязах аз и извадих пакета си с цигари. — Едни умират, други се раждат. Доколкото разбрах, вие ще се занимавате с наследството му.

— Да.

Почаках, но той изглежда се интересуваше повече от пурата си, отколкото от Уедърспун.

— Оставя фабриката и бакалницата, но трябва да е спестил и пари. Така ли е?

Бенболт ме изгледа.

— Бях останал с впечатлението, че са ви наели, за да откриете внука на Фредерик Джаксън. Сега очевидно се мъчите да измъкнете сведения, касаещи наследството на мистър Уедърспун, което няма нищо общо с вашата работа. — Той погледна часовника си. — Боя се, че не мога да ви отделя повече време.

— Някога били ли сте в Сърл, мистър Бенболт?

— В Сърл? Не, разбира се.

— Бъдете търпелив с мен. — Усмихнах му се открито, приятелски. — Отидох в Сърл и започнах да се ровя около изчезването на Джони Джаксън, но междувременно попаднах на доказателства, които биха вкарали Хари Уедърспун в дранголника поне за петнадесет години.

Челюстта му увисна.

— Какви доказателства?