Читать «Дай ми смокинов лист» онлайн - страница 80

Затворих вратата и се приближих до него.

— Какво има вътре?

— Петдесет процента чист хероин, петдесет процента глюкоза.

— Както си и мислех. Каква е пазарната му цена?

— Това пликче струва около триста долара.

Започнах да смятам на ум. Едно пликче в консервена кутия, две консервени кутии в една картонена кутия, някъде около петстотин картонени кутии. Товарът на камиона струваше около триста хиляди долара. При доставка веднъж месечно — в това не можех да съм сигурен, но ако беше така, оборотът на Уедърспун трябва да е бил три милиона и шестстотин хиляди годишно.

— Сигурен ли си за цената, Хари?

Той кимна.

— Това е чист хероин. Цифрите получавам от отдела за борба с наркотиците всеки месец. Това количество струва триста долара.

— Благодаря ти, Хари. Пиша доклад за полковника. Не мога да ти кажа повече от това. Задръж пликчето и го пази. Това е веществено доказателство — казах аз и излязох, забързан към кабинета си.

Завърших доклада след още половин час, след това го мушнах в един плик и заедно с картонената кутия с консервирани жабешки бутчета го занесох при Гленда Кери.

Гленда беше секретарка на полковника. Висока, чернокоса и красива тридесетгодишна жена с безупречна прическа и строго облекло, Гленда беше олицетворение на професионализма и педантичността.

Когато влязох в кабинета й, тя преглеждаше някаква папка.

— Здрасти, Гленда! — поздравих аз и сложих кутията върху бюрото й. — Би ли прибрала това в сейфа? Струва много пари. Добави и този плик.

— Какво е това? Още ли се занимаваш с Джаксън?

— Разбира се. Полковникът ми каза да се занимавам и аз се занимавам.

— Харчиш много пари. — Гленда винаги съдеше за резултатите по направените разходи. — Докъде стигна?

— Написал съм го в доклада, но той е само за очите на полковника. Напипах нещо голямо, Гленда. Само че те моля да не го четеш.

Тя сви рамене.

— Къде ще ходиш сега?

— Всичко това ще ти стане ясно утре, когато се върне полковникът. Нали се връща утре?

— Така каза. Но не се е обаждал, откакто замина.

— Добре. Само дръж тази кутия и доклада много добре заключени.

Излязох и когато тръгнах по коридора, видях Тери О’Брайън да излиза от асансьора.

— Имам нещо за теб, Дърк — каза той.

Отидохме заедно до кабинета ми.

Тери О’Брайън беше ирландец и напълно приличаше на такъв — едър, малко под среден на ръст, с лице, чийто нос сякаш някой се бе опитал да изравни и почти беше успял, с весела усмивка и проницателни сини очи.

— Какво е то, Тери?

— За мисис Филис Стобарт. Моминското й име е Филис Лауъри, четиридесет и двегодишна. — Аз извадих бележника си и започнах да записвам. — Обадих се на Тайсън. Той ми каза и други неща, които могат да ти се сторят интересни.

Ричи Тайсън имаше малко преуспяващо детективско бюро в Джеймстаун и понякога използвахме услугите му.

Направих гримаса.

— Колко ти взе?

— Накарах го да смъкне до сто долара. — Тери О’Брайън ме погледна въпросително. — Добре ли е?

— Зависи какво ти е казал.

— Каза ми, че преди близо четиридесет години мистър и мисис Лауъри, бездетно семейство, осиновили дете чрез местното дружество за подпомагане на сираци. Мистър Лауъри бил много почтен човек. Имал проспериращо туристическо бюро. Взели момиченцето при себе си, когато било на четири годинки. За родителите му не знаели нищо. Било изоставено пред вратата на дружеството. Но изглежда нещо не било както трябва. Детето пораснало и станало непоносимо — не се стараело в училище, вечно тичало след момчетата, след това започнало да краде от супермаркетите, имало проблеми с полицията и така нататък. Според Тайсън, двамата Лауъри положили всички възможни усилия, за да прекратят това, но без успех. Момичето било регистрирано като малолетен престъпник. Прекарало известно време в изправително заведение, избягало, върнали го обратно и накрая го освободили, когато станало на седемнадесет години. След това останало при осиновителите си по-малко от седмица и изчезнало. Те съобщили в полицията, че дъщеря им е изчезнала и били доволни, че се отървават. Полицаите направили каквото се прави в подобни случаи, но не успели да я открият. И една нощ, преди около десет години, тя се върнала при тях. После казали на Тайсън, който им бил приятел и току-що започвал бизнеса си, че осиновената им дъщеря се е променила до неузнаваемост. Била станала груба, зла и старците се страхували от нея. Поискала им петстотин долара. Останали с впечатлението, че бяга и се крие от някого. Дали й парите и тя заминала веднага. След това не се знае какво е станало с нея. Старите Лауъри са мъртви. За първи път след това се появява на хоризонта преди година, когато се е омъжила за Стобарт.