Читать «Тъмните реки на сърцето» онлайн - страница 7
Дийн Кунц
Спенсър погледна часовника си. Валери закъсняваше вече час и половина.
Безпокойството на Роузи го зарази. В съзнанието му изплува обсебващ образ — тънка струя кръв по лицето на Валери, наполовина закрито от черните й коси, а другата половина притисната до пода, а очите — широко отворени и немигащи. Знаеше, че тревогата му е неоснователна. Валери само закъсняваше за работа. В това нямаше нищо зловещо. Но въпреки всичко опасенията му се засилваха.
Спенсър остави на бара недовършената бира, стана от високото столче и тръгна към червената врата. Излезе в хладната нощ, където барабаненето на дъжда по брезентовите сенници приличаше на тропота на маршируващи армии.
Докато минаваше покрай входа на художествената галерия, той чу, че обвитият в мрак скитник тихо плаче. Развълнуван, Спенсър спря.
Между сподавените звуци на скръб странникът шепнеше последното нещо, което Спенсър му бе казал.
—
Това кратко твърдение явно бе придобило лично и важно значение за него, защото не говореше с тона на Спенсър, а насищаше трите думи с тиха, емоционална болка.
—
Макар да знаеше, че е глупаво да финансира по-нататъшното самоунищожение на клетника, Спенсър извади от портфейла си банкнота от десет долара. Наведе се в тъмния вход и зловонната смрад, която се излъчваше от скитника, и му подаде парите.
— Ето, вземи.
Ръката, която се протегна към дарението, беше или обвита в черна ръкавица, или изключително мръсна, защото едва се забелязваше в мрака. Несретникът измъкна банкнотата от пръстите на Спенсър и пронизително изхленчи:
—
— Всичко ще бъде наред — състрадателно каза Спенсър. — Такъв е животът. Така е с всички нас.
— Такъв е животът. Така е с всички нас — прошепна скитникът.
Отново обсебен от образа на мъртвата Валери, Спенсър забърза към ъгъла.
Роки го гледаше през прозореца на форда. Спенсър отвори вратата и кучето се премести на мястото до шофьора.
Спенсър се качи и затвори вратата, внасяйки вътре мирис на влажни джинси и озоновия аромат на бурята.
— Липсвах ли ти?
Роки премести тежестта си от хълбок на хълбок няколко пъти и се опита да размаха опашка, макар че седеше върху нея.
Спенсър запали двигателя и рече:
— Ще останеш доволен да чуеш, че не станах за смях там.
Кучето кихна.
— Но само защото тя не дойде.
Роки любопитно наклони глава на една страна.
Спенсър освободи ръчната спирачка, включи на скорост и добави:
— Затова, вместо да се откажа и да се прибера вкъщи, докато още водя в играта, какво мислиш, че ще направя?
Кучето явно нямаше представа.
— Ще отида там, където не ми е работа да бъда и ще си дам втора възможност да стана за смях. Кажи ми откровено, приятел, мислиш ли, че съм се побъркал?
Роки само дишаше учестено.
— Да, имаш право. Луд съм за връзване.
Спенсър се отправи към дома на Валери. Тя живееше на десет минути от бара.
Предишната нощ той чака пред „Червената врата“ до два часа сутринта и проследи Валери. Имаше опит в следенето и знаеше как да го прави дискретно. Беше убеден, че тя не го видя.
