Читать «Тъмните реки на сърцето» онлайн - страница 331

Момчето се изкикоти доволно, защото Убиец започна енергично да ближе лицето му.

— Как се казва кучето?

— Убиец — отговори Ели.

— Нали не е опасен?

Фил и Ели се спогледаха и се усмихнаха.

— Убиец е нашият посланик на добра воля — каза Фил. — Не сме имали дипломатическа криза, откакто той благоволи да приеме поста.

През последните осемнайсет месеца Убиец не приличаше на себе си. Вече не беше жълто-кафяв като в дните, когато се казваше Роки, а черен. Неузнаваем. Беглец. Куче под прикритие. Фил бе решил да обръсне брадата си и да остави козината на Убиец постепенно да възвърне естествения си цвят.

— Боб — каза Рон, връщайки се на въпроса, който обсъждаха, — живеем във време, когато високите технологии дават възможност на шепа тоталитаристи да подриват демократичното общество и незабележимо да контролират голяма част от правителството, икономиката и културата. Ако контролират твърде много неща твърде дълго време и без никой да им се противопостави, те ще станат по-смели. Ще искат да контролират всичко, всеки аспект на живота. И докато обществеността се усети какво става, те ще са изсмукали като пиявици способността й да се съпротивлява. И тогава никой няма да има сили да се пребори с тях.

— Тогава ще заменят незабележимия контрол с нагло упражняване на груба сила — добави Ели. — И отново ще отворят лагерите за превъзпитание, за да помогнат на нас, блудните, своенравни души да намерим верния път.

Потресен, Боб се вторачи в нея.

— Нали наистина не мислите, че в тази страна може да се случи нещо толкова крайно?

Вместо да отговори, Ели се вторачи в очите му, докато той имаше време да помисли за скандалната несправедливост, която вече бе извършена с него и семейството му и довела ги на това място по това време на живота им.

— Господи — прошепна той и замислено се загледа в скръстените си на масата ръце.

Джийн погледна сина си, който щастливо милваше и чешеше Убиец, сетне — издутия корем на Ели.

— Тук ни е мястото, Боб. Това е нашето бъдеще. Така е правилно да постъпим. Тези хора имат надежда, а ние отчаяно се нуждаем от нея. — Джийн се обърна към Ели: — Кога трябва да се роди бебето?

— След два месеца.

— Момче ли е или момиче?

— Ще си имаме момиченце.

— Избрахте ли й вече име?

— Дженифър Корин.

— Хубаво име — рече Джийн.

Ели се усмихна.

— На майката на Фил и на моята.

— Наистина имаме надежда — обърна се Фил към Боб. — Достатъчно надежда, за да раждаме деца и да продължаваме да живеем, дори в съпротива. Защото съвременните технологии имат и хубави страни. Знаеш това. И ти като нас обичаш високите технологии. Ползата за човечеството далеч надминава проблемите. Но винаги ще има по някой Хитлер. Затова на нас се падна участта да се сражаваме в нов вид война, в която по-често се използват знания, отколкото оръжия.

— Макар че понякога и оръжията си имат своето място — подхвърли Рон.