Читать «Тъмните реки на сърцето» онлайн - страница 31

Второто й име беше Ан.

Беше на двайсет и девет години. Спенсър бе предположил, че е на двайсет и пет.

Не бе извършила нарушения.

В случай че бъде тежко ранена и животът й не може да бъде спасен, тя бе дала съгласието си да използват органите й.

С изключение на това отдел „Моторни превозни средства“ предлагаше малко информация за нея.

ПОЛ: женски

КОСА: кестенява

ОЧИ: кафяви

РЪСТ: 1.62 м

ТЕГЛО: 57.5 кг

Това бюрократично описание нямаше да помогне много, ако Спенсър трябваше да я обрисува на някого и беше крайно недостатъчно, за да състави образ, включващ отличителните белези, които я характеризираха: прямият поглед и ясните очи, усмивката накриво, трапчинките на дясната буза и изящната извивка на челюстта.

От миналата година, благодарение на федералното финансиране, произтичащо от Закона за превенция на престъпността и тероризма, калифорнийският отдел „Моторни превозни средства“ беше компютъризиран и системата по електронен път запаметяваше снимки и отпечатъци на нови и подновяващи книжките си шофьори. Накрая всички граждани с шофьорска книжка щяха да имат снимки и отпечатъци, макар че мнозинството от тях не бяха обвинявани в престъпление, а още по-малко осъждани.

Според Спенсър това беше първата крачка към въвеждането на паспорти за страната, каквито имаше в комунистическите държави, преди тази система да рухне, и по принцип той беше против. В случая обаче принципите не му попречиха да поиска снимката от шофьорската книжка на Валери.

Екранът примига и тя се появи. Усмихната.

Евкалиптовите дървета шепнеха и стенеха, оплаквайки се от безразличието на вечността, а дъждът продължаваше да барабани по покрива.

Спенсър осъзна, че е затаил дъх.

С периферното си зрение видя, че Роки го наблюдава с любопитство, поглеждайки ту към него, ту към екрана.

Спенсър взе чашата и пийна още кафе. Ръката му трепереше.

Валери знаеше, че някой я преследва и обръчът около нея се е затегнал, защото бе освободила къщата си само няколко часа, преди те да отидат там. Ако беше невинна, защо бе предпочела несигурния и рискован живот на беглец?

Спенсър остави чашата, сложи пръсти на клавиатурата и поиска компютърът да направи разпечатка на снимката на екрана.

Лазерният принтер тихо забръмча и пусна един-единствен лист.

Валери. Усмихната.

Никой не бе извикал: „Предай се!“, преди да започне нападението в едностайната къща в Санта Моника. Мъжете нахлуха без предупредителни викове: „Полиция!“. Въпреки това Спенсър беше сигурен, че онези хора бяха ченгета от специалните сили заради еднаквите дрехи, приборите за нощно виждане, оръжията и военната методичност.

Валери. Усмихната.

Онази жена с нежен глас, с която предишната вечер Спенсър бе разговарял в „Червената врата“, изглеждаше хрисима, откровена и по-малко способна на измама от повечето хора. Първо, тя бе погледнала смело белега му и го бе попитала откъде го има, при това не със съжаление в очите, нито с нюанс на нездраво любопитство в гласа, а по същия начин, по който би попитала откъде си е купил ризата. Повечето хора крадешком се вторачваха в белега и събираха смелост да говорят за него — ако изобщо го стореха — само когато разберяха, че Спенсър не съзнава интереса им. Прямотата на Валери беше приятна изненада.