Читать «Тъмните реки на сърцето» онлайн - страница 30

Някои дори изпращаха в затвора.

Изкупителни жертви пред олтара на бюрокрацията.

Мъченици на киберпространството.

Спенсър беше твърдо решен да не бъде един от тях.

Докато дъждът барабанеше по покрива на бунгалото и вятърът стенеше като шептящ хор от ридаещи призраци в евкалиптовата горичка, Спенсър чакаше, приковал поглед в горния десен ъгъл на екрана, където скоро се появи една-единствена дума, написана с червени букви:

ЧИСТО

Нямаше подслушвателни устройства.

Той излезе от информационната мрежа на Световната фондова борса и проникна в главния компютър на отдел „Компютърни престъпления“. Влизаше в онази система през дълбоко скрита задна врата, която бе инсталирал, преди да напусне като заместник-шеф на отдела.

Спенсър имаше достъп до най-поверителните файлове, затова познаваше добре системата и всички функции бяха на негово разположение. Можеше да използва компютъра на отдела колкото иска и за каквато цел желае и присъствието му нямаше да бъде забелязано, нито регистрирано.

Той не се интересуваше от техните файлове. Употребяваше компютъра им само като трамплин към системата на Главното управление на полицията в Лос Анджелис, до което те имаха пряк достъп. Иронията да използва техническото обезпечаване и програмните продукти на отдел, занимаващ се с компютърни престъпления, за да извърши макар и дребно компютърно нарушение, го привличаше.

И беше опасна.

Разбира се, всичко, което беше забавно, криеше и известна опасност — влакчетата на ужасите, парашутизмът, хазартът и сексът.

От системата на полицията в Лос Анджелис Спенсър влезе в компютъра с информацията за превозните средства в Сакраменто. Тези скокове му доставяха толкова голямо удоволствие, че сякаш наистина пътуваше, телепортирайки се от своя каньон в Малибу към Лос Анджелис и към Сакраменто като герой от научнофантастичен роман.

Роки застана на задните си лапи, сложи предните на ръба на бюрото и се вторачи в екрана.

— Няма да ти хареса — каза Спенсър.

Кучето го погледна и тихо изскимтя.

— Сигурен съм, че ще ти достави много по-голямо удоволствие да дъвчеш кокала от необработена кожа, който ти купих.

Роки любопитно наклони глава на една страна.

— Или да ти пусна Пол Саймън.

Кучето пак изскимтя. Този път по-продължително и силно.

Спенсър въздъхна и придърпа още един стол.

— Добре. Когато някой се чувства ужасно самотен, предполагам, че компанията е много по-хубаво нещо от кокала. Поне с мен е така.

Роки скочи на стола. Беше задъхан и се хилеше.

Двамата се отправиха на пътешествие в киберпространството, прониквайки неправомерно в галактиката от файлове на отдел „Моторни превозни средства“, търсейки Валери Кийн.

Намериха я за секунди. Спенсър се надяваше, че ще има адрес, различен от вече познатия, но остана разочарован. Валери беше записана като живуща в едностайната къща, където той бе видял само необзаведени стаи и снимка на хлебарка, закована на стената.

Според информацията, която се появи на екрана, Валери имаше любителска шофьорска книжка, чийто срок щеше да изтече след по-малко от четири години. Беше се явила на изпит в началото на декември, преди два месеца.