Читать «Черни орхидеи» онлайн - страница 13

— Извинете — каза натрапникът. Очите му огледаха цялата стая и се спряха отново на Ан. — Вие ли сте Ан Трейси?

— Тя е мис Ан Трейси — каза Хюит. — И това едва ли е начина…

Ан отново се запъти към вратата. Мъжът й препречи пътя с ръка.

— Къде отивате?

— Да видя баща си.

— Къде е той?

Фред Ъпдъграф се намеси, като протегна ръка към натрапника, за да му даде урок.

— Липсват ви добри обноски — каза грубо той. — Каква ви е работата да…

— Разрешете ми — намесих се аз, — това е инспектор Креймър от отдел „Убийства“. — Посочих и мъжа зад него: — А това е сержант Пърли Стъбинс.

— Дори да е така. Какво от това? — каза Луис Хюит с неудовлетворение. — Трябва да се въздържате от употребата на сила. Тя само искаше да говори с баща си. Казвам се Луис Хюит, инспекторе. Мога ли да попитам…

— Къде е баща ви?

— Точно зад вратата — казах аз.

— Пърли, върви с нея. Мис Трейси, после се върнете тук.

Пърли тръгна след нея. Вратата беше отворена и У. Г. Дийл влезе. Устните му бяха по-тънки от всякога, той пресече стаята и седна на стола в далечния ъгъл.

— Здравейте, Улф! — каза Креймър.

— Как я карате, инспекторе? — Улф се изправи на крака и каза:

— Хайде, Арчи! Трябва да тръгваме!

— Не! — извика Креймър.

— Не? — попита Улф. — Какво не?

— Гудуин не може да тръгне! Не и преди да съм го разпитал.

— Той трябва да ме закара вкъщи.

— Не и сега.

— Може ли да ви попитам за какво е всичко това? — попита Хюит с нарастващо неудовлетворение. — Такъв надзор над мис Трейси… Това отношение?

— Мистър Хюит, седнете! — Креймър огледа присъстващите: — Всички да седнат! Мис Трейси, намерихте ли баща си? Пърли, донеси й стол! Гудуин, седни, това се отнася и за теб!

Намерих стол за Ан, след което се обърнах към инспектора:

— Не, благодаря. Нервен съм.

— В деня, в който те видя наистина нервен, ще се обръсна с касапски нож. Мога ли да те попитам, когато ми се обади по телефона, откъде знаеше, че този мъж е застрелян в главата?

Чуха се реплики на учудване от присъстващите. Ан не реагира. Тя вдигна глава, ноздрите й побеляха и това беше всичко. Възхищавах й се през цялото време. Хюит възкликна:

— Застрелян?

Фред Ъпдъграф добави:

— Кой е застрелян?

— Хари Гулд! — Обърнах се към Креймър: — Както виждате, не разправям насам-натам. Пазя го за вас.

— Откъде разбра?

— Боже Господи! — каза Хюит и се намести по-удобно на стола си.

— Няма какви показания да ви дам — погледнах Креймър в лицето. Беше пребледнял като мъртвец. — Видях неравна дупка в мъха на скалата зад Хари. От мястото, където се намирах, нямах възможност да видя върха на главата му. Затова отидох и я докоснах. Работата ми замириса още като видях, че краката му са кръстосани в неестествена поза.

Ан преглътна нервно.

— Дявол да те вземе! — ядосано каза Улф. — Трябваше да се досетя!

— Защо точно ти го видя пръв? — попита Креймър. — Прекрачил си въжетата и си се затичал към него. Защо го направи?