Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 88

— Ранчото си е твое, така че ти решаваш.

— Точно така. И ще остане мое, докато не ме изхвърлят оттук.

Докато приготвяше вечерята, Маделин трескаво обмисляше как да постъпи и постепенно състави план. Ако той смяташе, че тя ще седи безучастно и ще наблюдава как им отнемат ранчото, докато притежаваше нужните средства, Рийс много бъркаше. Нямаше представа колко е ипотеката и каза истината, когато му обясни, че попечителския фонд на нейно име далеч не представлява състояние, но със сигурност имаше достатъчно, за да им откупи поне малко време, докато ранчото отново стъпи на крака.

Рийс никога не й бе казвал, че я обича. Може би защото не бе така, но Маделин смяташе, че поне му е скъпа. Той определено я желаеше, макар че мъжът можеше много да желае дадена жена, без изобщо да я цени като личност. Ако той все още смяташе, че тя е способна да постъпи с него както Ейприл, въпреки че бяха женени от девет месеца, може би наистина не се интересуваше от нея, както й се искаше. Досега бе щастлива, но само за миг балонът се спука.

Сега не беше моментът да му каже, че е бременна. Или може би точно обратното. Имаше вероятност новината за бебето да го накара да се вразуми, щеше да го увери, че тя няма да избяга и да си даде сметка, че трябва да използват всички средства, за да спасят дома на тяхното дете.

И въпреки това не му каза. Настроението му се менеше от мрачно и мълчаливо до хапещ сарказъм, както всеки път, щом бе ядосан, и тя не искаше да му стовари още една новина. Макар да бе едва във втория месец, вече усещаше неудобствата на бременността като понижена енергичност и често гадене — с други думи, не бе в състояние да води битки със съпруга си.

На следващата сутрин Рийс все още бе в лошо настроение, когато взе сандвичите за обяд — знак, че няма да се прибере преди вечеря. Маделин се поколеба, но само за пет минути.

Не искаше да се промъква зад гърба му, но това бе единственият начин. До Билингс я чакаше доста път и имаше опасност да не успее да се прибере преди Рийс, но и на това бе готова. Докато беше там, можеше да потърси и гинеколог, защото в Крук нямаше никакъв лекар и тя не се сещаше за някой по-близо. Когато дойдеше време да ражда, щеше да стане интересно, след като най-близката болница бе на три-четири часа път с кола.

Бързо се облече, взе чековата си книжка и всички нужни документи и изтича към колата. Тя бе снабдена със зимни гуми, макар че главните пътища бяха почистени, така че не би трябвало да има проблеми.

Шофира бързо, но внимателно, изпълнена с благодарност, че трафикът не е натоварен, поради което успя да стигне в банката към единадесет и половина. Знаеше служителят, който работи с Рийс, тъй като преди бе идвала с него, и се наложи да го изчака само петнадесет минути, преди мъжът да успее да я приеме.

Той се усмихне с типичната за банкерите усмивка и протегна ръка.

— Добро утро, госпожо Дънкан. С какво мога да ви помогна?