Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 87
Линда Хауърд
Тя облизваше сместа за кекса от дървената лъжица, когато той влезе в кухнята и му намигна, като предложи и на него.
— Искаш ли малко?
По пръстите й също имаше смес. Той започна оттам, след което облиза и дръжката на лъжицата, като езикът му не пропусна нито частица от сладкото тесто.
— Има ли още? — попита той, като се увери, че е облизал всичко по нея.
Маделин взе купата, обра с показалец останките по ръба и му предложи пръста си.
— Твой ред е.
Като две малки деца, двамата изблизаха останалата смес от цялата купа. Това бе може би най-невероятното качество на Маделин — способността й да изпитва удоволствие от живота и постепенно тя го научи как да се забавлява отново. Откриваха го в дребните неща от ежедневието — тяхната любима игра на факти или това да оближат заедно тестото от лъжицата, но истината бе, че откакто се появи в дома му, Маделин бе върнала смеха в живота.
Мразеше се, задето трябва й съобщи, че най-вероятно ще изгубят дома си. Мъжът трябваше да се грижи за съпругата си. Може би това бе твърде остаряло и шовинистично изказване, но той така чувстваше нещата. Гордостта му бе като залята с киселина от факта, че не можеше да я осигури финансово.
Той въздъхна, постави ръце около талията й и я погледна сериозно.
— Трябва да поговорим.
Тя се взря в очите му.
— Никога не съм харесвала разговори, които започват с тази фраза.
— И този със сигурност няма да ти хареса. Но е важно.
Очите й станаха сериозни, като разгада изражението на лицето му.
— Какво има?
— Откакто половината стадо измря, ние сме на загуба. Не мога да покривам ипотеката. — Това бе най-сбитият и директен начин, по който можеше да й го съобщи.
— Не можем ли да получим отсрочка?
— Не. Ако имах още добитък, който да заложа като гаранция, бихме могли, но нямам достатъчно животни, които да покрият неизплатения дълг.
— Робърт каза, че ти имаш блестящ ум за бизнес. Нека да помислим какво трябва да направим и какво бихме могли да сторим.
Той й представи трите възможности, а тя напрегнато го слушаше. Когато Рийс приключи, тя попита:
— А защо мислиш, че предложението на Робърт няма да е в сила?
— Защото в момента ранчото губи стойността си.
— Но ти все още си тук, а той искаше да инвестира в теб, не в даден брой крави. — След малко добави: — Има и още една възможност, която не спомена.
— Каква?
— Както ти казах и преди, аз имам известна сума пари.
Той отпусна ръце.
— Не, както и аз съм ти казвал преди.
— Защо не? — спокойно попита тя.
— И това съм ти го обяснявал преди. Мнението ми не се е променило.
— Искаш да кажеш, че наистина си готов да загубиш ранчото си, но няма да ми позволиш да вложа своите пари в него?
Очите му горяха като пламък.
— Да, точно това имам предвид.
Маделин бе променила доста от позициите му, но тази си остана непокътната и не отслабваща. Бизнес партньорът беше друго нещо, защото правата биваха ограничени от договор. Бракът бе съвсем друго и зависеше единствено от прищевките на съдията, който може и пет пари да не дава за справедливостта. Ейприл му бе доказала точно това.
Маделин извърна глава, преди изражението на лицето й да я издаде. За нищо на света нямаше да му позволи да види колко много я нараниха думите му. С безупречен самоконтрол, тя изрече: