Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 65

— Ако искаш да слезеш до града — с леден тон започна той, — аз ще те закарам. В противен случай, по-добре да си държиш дупето вкъщи и никога, никога, недей да излизаш, без да си ме уведомила къде си.

Разтреперана от гняв, Маделин се изправи на пръсти.

— Искам да ти кажа няколко неща и е в твой интерес да ме чуеш. Аз съм ти съпруга, а не военнопленник. Няма да ти искам разрешение, за да отида на пазар и отказвам да ме държиш заключена тук, сякаш съм престъпник. Ако скриеш ключовете от колата или й направиш нещо, за да не се движи, ще вървя пеш и можеш да заложиш ранчото си, че ще го направя. Аз не съм Ейприл, разбираш ли? Не съм Ейприл!

Той пусна ръцете й и двамата останаха като замръзнали на местата си — никой не отстъпи и милиметър. Съвсем преднамерено Маделин се наведе, повдигна кофата и я обърна върху него. Водата се блъсна в главата му, от там върху раменете и гърдите и накрая се събра в локва около краката.

— Ако това не ти е достатъчно, за да се охладиш, мога да донеса още една — с ледено учтив тон предложи тя.

Неговите движения бяха също толкова премерени, когато той свали шапката си, изтръска водата и я пусна на земята. Маделин видя, че той стисна зъби, след което с бързината на змия, се пресегна и я сграбчи около кръста. С един замах я вдигна и я постави върху капака на колата.

Ръцете му стискаха тялото й, а предмишниците му трепереха от силата, която му бе нужна, за да успокои гнева си. Косата бе залепнала по черепа, струйки вода се стичаха и по лицето, а очите му представляваха два зелени пламъка.

Дилемата сякаш го разкъсваше на две. Целият трепереше от бяс, но не можеше нищо да направи. Съпругата му не отстъпваше пред никого, нито дори и пред него, но по-скоро би отрязал собствените си ръце, отколкото да я нарани. Единственото, което му остана, бе да седи така и да се опита да възстанови контрола над себе си.

В пълно мълчание двамата се взираха един в друг за около минута, той все още я държеше на капака на автомобила. Тя повдигна брадичка, а погледът й го предизвикваше да поднови спора. Рийс погледна надолу към краката й и през тялото му премина ток. Когато вдигна очи към нея, в тях вече нямаше гняв.

Зелените му очи се бяха вперили нейните. Той хвана края на полата и я набра на горе, като едновременно с това разтвори бедрата й и се намести между тях. Тя прокара пръсти през мократа му коса и устните й се долепиха в неговите в целувка, изпълнена с гняв и желание накуп.

— Мади — с дрезгав тон простена той, разкъса бикините й, след което се зае да разкопчае колана на джинсите си.

Този път се любиха точно както преди месеци, в каросерията на пикапа. Приливът на страстта бе мощен, бърз, неустоим. Той повдигна бедрата й, а тя обви тялото му с крака, като държеше главата си изправена, така че продължаваха да се гледат очи в очи.

— Обичам те — яростно изрече тя. — Обичам те, по дяволите.

Думите й му се стовариха като гръм от ясно небе, но очите й го гледаха открито, а той губеше себе си в дълбините й. Онова, което започна неочаквано и лудо сега се превърна в бавно, страстно и нежно любене. Той обгърна главата й с ръка, тя изви гърба си и устните му започнаха да целуват нежната й шия. Започна да се движи в нея, да прониква бавно и дълбоко.