Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 64

— Къде е твоят мъж?

— В ранчото. Свърши ми брашното и слязох да напазарувам.

Флорис кимна с одобрение, макар лицето й да не го излъчваше.

— Първата му съпруга никога не пазаруваше продукти. Предполагам, че и представа си нямаше от готвене, но тогава, разбира се, Рийс поддържаше готвач. Срамота е какво се случи с ранчото му. Навремето бе толкова преуспяващо.

— И пак ще стане — уверено заяви Маделин. — Рийс много упорито се труди, за да го изправи на крака.

— Едно нещо е сигурно за него — този мъж не се бои от работа. Не е като повечето тук — добави тя и погледна към вратата, сякаш там все още можеше да види последния клиент.

След като изслуша монолога на Флорис, дружелюбността на Глена й се стори шокираща. Побъбри и с нея, след което натовари продуктите и подкара към ранчото. Още бе ранен следобед, така че имаше достатъчно време да приготви кейка, който планираше.

За нейна изненада, пикапът на Рийс бе паркиран в двора. Той се появи иззад къщата, с кофа вода в ръце, но щом я видя, тръгна към нея. Лицето му издаваше гнева, а очите сякаш хвърляха зелени искри.

— Къде, по дяволите, беше? — изрева той.

Не й хареса тона му, но въпреки това спокойно обясни:

— Нямах достатъчно брашно, за да сготвя и слязох да супермаркета.

— По дяволите, никога не излизай, без да си ме предупредила!

Тя успя да запази спокойствие, макар да й бе непосилно трудно.

— А как да ти кажа, като теб те няма?

— Можеше да ми оставиш бележка.

— А защо да ти оставям бележка, при условие, че не съм очаквала да се върнеш преди вечеря? Между другото, какво правиш тук?

— Един от маркучите се спука. Дойдох да взема нов. — Поради каквато и да е причина, Рийс бе решил да продължи по темата. — Ако не се бях върнал изненадващо, нямаше да разбера, че се разхождаш из града, нали? Откога продължава това?

— Пазаруването на продукти ли? От няколко века, предполагам.

Съвсем бавно, той остави кофата на земята; когато се изправи, Маделин забеляза погледа в очите му — Рийс не просто бе ядосан или нервиран, беше бесен. Не го бе виждала в подобно състояние, дори и за боядисването на къщата.

— Така облечена ли ходи да купуваш продукти? — през зъби процеди той.

Тя огледа дрехите си. Носеше тясна розова пола, която свършваше над коленете и бяла копринена блуза с навити ръкави. Краката й бяха голи и бе обута в сандали.

— Да, точно с тези дрехи отидох до магазина. Ако не си забелязал, навън е доста горещо. Не исках да обувам джинси, защото в пола ми е доста по-прохладно.

— И приятно ли ти е, когато мъжете ти зяпат краката?

— Доколкото забелязах, никой не ми е зяпал краката. Веднъж ти казах — нямам намерение да изплащам греховете на Ейприл и съм напълно сериозна. А сега, ако обичаш, трябва да прибера нещата в хладилника.

Той хвана ръката й, точно когато тя се отмести и рязко я извърна с лице към неговото.

— Не смей да тръгваш, докато ти говоря.

— О, извинете ме, Ваше Величество!

Рийс хвана и другата й ръка и я задържа пред себе си.