Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 49

Рийс вече бе тръгнал нанякъде и пикапа му го нямаше. Тя се огледа невиждащо, все още неспособна дори да мисли и тогава забеляза мъртвата птица на пода в кухнята.

— Ще ти го върна за това — с мрачно обещание в гласа изрече тя и се захвана с неприятната задача да сготви кокошката.

ШЕСТА ГЛАВА

Тази вечер, когато Рийс се прибра вкъщи, Маделин дори не вдигна поглед от купата с картофи, които бъркаше на пюре. Очевидно влагаше далеч повече сила, отколкото бе необходимо, което издаваше, че е бясна. Само един поглед върху лицето й му подсказа, че вероятно си представя как използва миксера върху него. Той изглеждаше замислен. Очакваше да я завари спокойна, дори леко обидена, но далеч не предполагаше, че все още ще е ядосана; изискваше се голяма енергия, за да поддържаш гнева си с часове. Очевидно на нея й бе еднакво трудно както да се вбеси, така и да се успокои след това.

— Ще ми трябват петнадесет минути да се изкъпя — започна той.

— Вечерята ще е готова след десет — заяви тя, отново без да го погледне.

От интонацията й стана ясно, че няма да го изчака. Лицето му бе още по-замислено, докато изкачваше стъпалата към втория етаж.

Рийс си взе душ за рекордно кратко време и дори се замисли дали да пропусне бръсненето, но понеже не искаше да одраска нежната й кожа, пое риска да се пореже заради скоростта, с която плъзгаше бръснача по лицето си. С боси крака и разкопчан, той заслиза надолу по стълбите.

Маделин точно сервираше чашите чай с лед и двамата едновременно седнаха на масата. Платото с пържено пиле бе поставено точно пред неговата чиния. Очевидно се налагаше да го изяде цялото, реши той.

Отрупа чинията си с пиле, картофено пюре и сос, като междувременно любопитно разглеждаше храната, приготвена от нея. Отхапа първата хапка и едва се въздържа да не изръмжи доволно. Пилето бе съвсем крехко, с хрупкава и пикантна коричка. Маделин се оказа по-добра готвачка, отколкото очакваше. Останалите парчета пиле обаче изглеждаха… Странно.

— Коя част е това? — попита той и посочи едно от парчетата в платото пред него.

— Нямам представа — отвърна тя, без дори да го поглежда. — Досега никога не съм почиствала и обезкостявала храната сама.

Рийс прехапа устни да не се усмихне. Ако допуснеше грешката сега да се разсмее, най-вероятно тя щеше да обърне купата със соса върху главата му.

Вечерята мина в напрегнато мълчание. Ако той направеше някакъв коментар, тя му отговаряше, но иначе не полагаше никакви усилия да поддържа разговор. Тя опита от почти всяко парче, макар и в миниатюрни порции. Щом приключи с пилето, отнесе чинията си в мивката и се върна с порция черешов пай.

Малко неща от живота можеха да развалят апетита на Рийс и тази вечер не бе изключение от правилото. Докато Маделин приключи с пая, той вече бе унищожил по-голямата част от пилето, цялото картофено пюре, соса и на масата бяха останали само две хлебчета. Чувстваше се напълно доволен, когато Маделин поднесе и на него чиния с черешов пай. Бърз поглед на леденото й лице обаче му подсказа, че храната няма същия магически ефект върху нея.