Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 46
Линда Хауърд
Кокошката се стовари върху гърдите му и той я сграбчи секунди, преди тя да отлети на свобода.
— Ето ти проклетото пилешко — през зъби процеди тя. — Надявам се, че ще сте много щастливи заедно. — След което се прибра в къщата.
Рийс погледна животното и си спомни кръвта по ръцете на Маделин. Изви врата й само с едно заучено движение. Вече изобщо не му бе до смях.
Внесе мъртвата кокошка вътре и я пусна върху пода. Маделин стоеше пред мивката и си миеше ръцете.
— Дай да погледна — изрече той, застана зад гърба й, взе ръцете й в своите, като едновременно с това я притисна към шкафа. Кокошката бе успяла да пробие кожата й на няколко места, които бяха посинели по края. Самият той на няколко пъти бе получавал такива рани и знаеше колко лесно могат да се инфектират.
Пресегна се, за да вземе кърпата и да увие дланите й.
— Ела в банята горе, за да ги намажа с дезинфектант.
Маделин изобщо не помръдна от мястото си.
— Това са ръцете ми, все пак, не гърба. Мога и сама да се справя. Така че, много ти благодаря, но нямам нужда от помощта ти.
Мускулестите му ръце я обгръщаха като стоманени летви; силните му длани я държаха нежно. Маделин се оказа залепена към мивката, а едрото му тяло я притискаше. Почувства се изцяло обградена от него и за миг й мина през ума, че не биваше да се омъжва за човек, който е почти половин метър по-висок от нея. Чувстваше се в доста неизгодна позиция.
Той се наведе, пъхна дясната си ръка под коленете и с обидна лекота я вдигна във въздуха. Маделин се вкопчи в рамото му, за да запази равновесие.
— Кокошката ме ухапа по ръката, не по краката — жлъчно изстреля тя.
Рийс я изгледа предупредително и тръгна по стълбите към горния етаж.
— Мъжете, които използват силата си срещу жени, са пълни нищожества.
Усети, че ръцете му се стегнаха около тялото й, но въпреки това успя да въздържи гнева си. Занесе я до банята, където я пусна на земята. Когато отвори шкафа с лекарства, Маделин се насочи към вратата, но Рийс я хвана с една ръка и я върна обратно. Тя яростно се задърпа, опитвайки се да се освободи.
— Казах, че сама ще се справя — бясно заяви тя.
Рийс смъкна капака на тоалетната чиния, седна отгоре и я придърпа в скута си.
— Стой спокойно и ме остави да почистя ръцете ти. Ако все още искаш да се биеш с мен след като приключа, с удоволствие ще ти се подчиня.
Бясна, Маделин остана в скута му, докато той проми раните с антисептик, който ужасно щипеше, след това ги намаза с антибиотичен крем и накрая превърза двете най-дълбоки рани. Ръцете му все още я обгръщаха — държеше я както родител държи детето си, за да го успокои и облекчи болката му. Не й хареса сравнението, макар и да си беше нейно. Нервно се премести и почувства стегнатите му бедра под себе си.
Лицето му бе съвсем близо до нейното. Можеше да види всички различни точици в зениците му — най-много в синьо и зелено, тук-там напръскани с бели и черни и съвсем нарядко по няколко блестящи златисти капки. Макар че предната вечер се бе обръснал, на лицето му вече се забелязваше набола брада. Бръчките около устните му подчертаваха красивата им извивка; неочаквано Маделин си спомни същите тези устни, обгърнали зърната й; тя цялата потрепери и усети как тялото й се отпусна.