Читать «Маджипурски хроники» онлайн - страница 3

Но трябва да проучи Регистъра на душите.

Дори и никога повече да не напусне Лабиринта, би могъл, ако никой не го хване, да скита сред умовете на милиони отдавна умрели хора — изследователи, пионери, войни, дори коронали и понтифекси. Това е утеха, нали?

Той влиза в малко преддверие и показва пропуска си на дежурния хджорт, който го гледа с помътнял поглед.

Хисун е готов с порой обяснения — специална задача от коронала, важни исторически проучвания, необходимост да сравни демографски подробности, да потвърди данни… О, да говори такива неща го бива много и всичко това вече е на върха на езика му. Само че хджортът пита единствено:

— Знаеш ли как се работи с техниката?

— Не съм идвал отдавна. Може би ще е по-добре да ми покажете отново.

Грозното създание с отпуснато, брадавичаво лице става бавно на крака и завежда Хисун до затворен люк, който отваря с някакво ловко движение на палеца. Хджортът му показва екран и множество бутони.

— Пултът за управление. Подай заявка за капсулите, които искаш. Поставят се тук. Всичко е написано. Не забравяй да угасиш осветлението, когато свършиш.

И това е всичко! Каква система за сигурност! Какъв пазач!

Хисун се оказва сам с паметта на всички, които някога са живели на Маджипур.

Почти всички във всеки случай. Без съмнение милиони хора са живели и са умрели, без да си направят труда да оставят капсули за своя живот. Но всеки има право, като се започне от двадесетгодишната му възраст, на всеки десет години да дава своя принос в това хранилище и Хисун знае, че макар и капсулите да са миниатюрни — съвсем малки късчета информация, в хранилищата на Лабиринта те заемат огромни пространства. Поставя ръце върху бутоните. Пръстите му треперят.

Иска да броди по пътеките на Зимроел с първите изследователи, иска да прогони метаморфите, да плава по Голямото море, да убива морски дракони на архипелага Родамаунт, да… да… да… Трепери от вълнение и копнеж. Откъде да започне? Изучава бутоните пред себе си. Може да посочи дата, място, личност… Но при възможността да избира измежду четиринадесет хиляди години… Не, по-скоро осем или девет хиляди, защото знае, че тези записи водят началото си от времето на лорд Стиамот или малко преди това… Как би могъл да реши откъде да започне? Десет минути остава парализиран от колебание.

След това натиска наслуки. „Нещо по-ранно“ — мисли си. Континентът Зимроел, времето на коронала лорд Бархолд, живял дори преди лорд Стиамот… и човекът… кой? Но разбира се, който и да е! Всеки!