Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 24

— Имам нещо още по-трудно за теб — каза Майрън. — Жена му — Анита Слотър.

— Все още ли са женени?

— Не знам. Може би по закон. Тя избягала преди двайсет години. Не мисля, че някой от двамата си е правил труда да се развежда.

Есперанца се намръщи.

— Преди двайсет години ли каза?

— Да. Очевидно никой не я е виждал оттогава.

— И какво точно се опитваме да открием?

— С една дума — нея.

— Не знаеш ли къде е?

— Нямам представа. Както ти казах — изчезнала е преди двайсет години.

Есперанца изчака секунда.

— Може да е мъртва — предположи тя.

— Знам.

— Ако е успяла да се крие толкова дълго време, може да е променила името си. Или да е напуснала страната.

— Така е.

— А отпреди двайсет години надали ще са останали някакви документи. Определено не и в компютрите.

Майрън се усмихна.

— Не ти ли е неприятно, когато ти възлагам прекалено лесни задачи? — попита той.

— Осъзнавам, че съм само нисшата ти помощничка…

— Не си нисшата ми помощничка — прекъсна я той.

Тя го изгледа.

— Но не съм ти и партньорка.

Това го накара да замълчи.

— Осъзнавам, че съм само нисшата ти помощничка — повтори тя, — но смяташ ли, че наистина имаме време за тези дивотии?

— Просто направи една стандартна проверка. Виж дали няма да извадим късмет.

— Добре — отвърна тя с глас, който напомняше за затръшване на врата. — Но се налага да обсъдим и някои други неща.

— Давай.

— Договорът на Милнър. Не искат да преговарят отново.

Разгледаха проблема на Милнър, помислиха малко върху него, разработиха стратегия за действие и после решиха, че стратегията им няма да свърши работа. Зад тях се чуваха звуци от усилена работа. Строителите намаляваха чакалнята и стаята за съвещания, за да направят личен кабинет за Есперанца.

След няколко минути Есперанца спря и се вторачи в него.

— Какво?

— Ти наистина ще се заемеш с това — удиви се тя. — Ще започнеш да търсиш родителите й.

— Баща й е мой стар приятел.

— О, господи! Моля те, поне не казвай „Длъжник съм му“.

— Не е само това. Става дума за добър бизнес.

— Това не е добър бизнес. Прекалено много отсъстваш от офиса. Клиентите искат да говорят с теб лично. Също и спонсорите.

— Имам мобифон.

Есперанца поклати глава.

— Не можем да продължаваме по този начин — каза тя.

— Кой начин?

— Или ще ме направиш партньор, или ще напусна.

— Не ме тормози с това сега. Моля те — изохка Майрън.

— Отново го правиш.

— Кое?

— Отлагаш.

— Не отлагам.

Тя го изгледа сериозно и полужалостиво.

— Знам, че мразиш промените…

— Не мразя промените.

— Но по един или друг начин нещата ще се променят. Трябва да се опиташ да превъзмогнеш проблемите си.

Част от него искаше да изкрещи: „Защо?“. Нещата си бяха съвсем добре така. Нали самият той я беше подтикнал да завърши право. Разбира се, той очакваше промяна след дипломирането й. Постепенно беше започнал да й възлага повече отговорности и задачи. Но партньорство?

Майрън посочи зад себе си.

— Правя ти нов кабинет — каза той.

— Е, и?

— Това не говори ли, че съм обвързан с теб? Не можеш да очакваш от мен да прибързвам. Вървя с бебешки крачки.