Читать «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц» онлайн - страница 539

— Можем само да ви благодарим — каза капитанът.

— Ако това помогне за поражението на Изумрудената кралица, не искаме благодарности.

Качиха се на една лодка, избутаха ги зад прибоя и двама рибари започнаха да гребат. Приближиха кораба и Ерик учудено възкликна:

— Това не е кралски кораб!

— Да, издигнали са търговски флаг — каза Калис.

— Какво? — попита Алфред. — Това търговски кораб ли е?

— Така изглежда — отвърна Калис.

След няколко минути Ерик се поколеба.

— Не знам… — почна той, изправи се и започна да маха с ръце. Платноходът се приближи и няколко души на борда започнаха да им махат в отговор. Внезапно Ерик позна единия.

— Това е Ру! — извика той радостно. — Това е Ру!

Минута по-късно добави.

— С него е и Накор! И Шо Пи!

Скоро опряха до борда на кораба и отгоре пуснаха въжена стълба. Двама моряци провесиха допълнителни въжета и помогнаха на Калис да се изкатери. Ерик остана последен и си взе сбогом с двамата рибари.

Щом стъпи на борда, видя Накор, Шо Пи и Ру. Ру пристъпи напред и двамата приятели се прегърнаха.

— Толкова се радвам, че те виждам — каза Ерик. — Повече, отколкото можеш да си представиш.

Като гледаше петимата изгорели от слънцето, недохранени, парцаливи и мръсни мъже, Ру поклати глава.

— Само вие петимата ли сте?

— За тези знаем — отвърна Калис. — Миранда поведе дузина с нея.

— Ако не са се появили досега — каза Накор, — няма и да дойдат. Тя дойде в Елвандар с един странен мъж на име Гневливия. Пъг ме изпрати до Ру и успяхме да дойдем дотук.

— Има много да приказваме — каза Калис. — В планините има неща, които все още не мога да разгадая. Може би твоята странна гледна точка ще ми помогне да стигна до някои изводи.

— Предстои ни дълго пътуване — каза Накор. — Ще имаме достатъчно време, за да си говорим. Сега първото, от което имате нужда, е да хапнете и да поспите. След това ние с Шо Пи ще прегледаме раните ви.

Останалите трима мъже поеха към трюма, а Ерик попита Ру:

— А защо ти?

— Херцог Джеймс беше затруднен да намери кораб за Накор — вдигна рамене Ру. — Видях се с малко пари и разполагах с няколко кораба в пристанището, така че реших да му дам един.

Загледа се в гърба на отдалечаващия се исаланец, засмя се и допълни:

— После реших, че ще е по-сигурно, ако дойда и аз, за да съм сигурен, че корабът ми ще се върне, като го знам какъв мошеник е.

Ерик се разсмя.

— А дьо Лунвил? — попита Ру.

— Остана там горе. — Усмивката на Ерик изчезна и той посочи с брадичка далечните планини, чиито върхове се губеха високо над облаците.

Ру замълча за момент, после се обърна към квартердека:

— Капитане!

— Да, господин Ейвъри?

— Поемай към вкъщи.

— Слушам — каза капитанът, даде заповед и корабът започна да завива, отдалечавайки се от Новиндус.

Ерик прегърна Ру през рамото и попита:

— Имахте ли някакви проблеми в тези води?

— Надбягвахме се с един от по-малките кораби на кралицата — засмя се Ру. — Доведох с мен неколцина от най-гадните биячи, които можах да наема набързо, така че оставихме корабчето им да се приближи до нас, после скочихме на борда му и го потопихме. Мисля, че в тия води нямат особено богат опит с пирати.