Читать «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц» онлайн - страница 537

— Какво те води насам? — попита Ру.

— Исках да те видя. Току-що идвам от двореца и лорд Джеймс ми каза, че можеш да ми дадеш кораб. Трябва ми кораб. Каза, че във вашата фирма имало доста кораби, така че дойдох да взема един.

— Искаш да ти дам кораб ли? — засмя се Ру. — За какво ти е?

— Калис, Ерик, Боби и другите са закъсали там долу, в Новиндус — сухо каза Накор. — Някой трябва да отиде и да ги прибере.

— Какво искаш да кажеш с това „закъсали“? — попита Ру.

— Те отидоха да открият и унищожат пантатийците — каза дребният мъж. — Не знам дали са ги унищожили, но са ранени зле. Калис изпратил Миранда при баща си и сега са загазили там и не могат да се върнат у дома. Лорд Джеймс не може да отдели кораб, защото пази своите бойни съдове за защита на града. Така че си помислих дали не мога да взема един от теб.

— Колко наши кораба са в пристанището? — обърна се Ру към Язон.

Верният служител направи справка в една папка и каза:

— Шест.

— Кой е най-бързият?

— „Кралицата на Горчиво море“ — отвърна Язон.

— Искам да се подготви спешно за шестмесечно пътуване и петдесет от най-издръжливите наемници, които може да намерите, да са готови да отплуват с нас утре при първи зори.

— С нас ли? — запита Накор.

— Ерик е единственият ми брат — вдигна рамене Ру — и ако е загазил там с Калис, тръгвам веднага.

Накор седна и си наля чаша кафе. Отпи глътка и попита:

— Можеш ли да си позволиш да направиш това?

— Имам хора, на които мога да се доверя и да ги оставя да ме заместват — отвърна Ру.

Помисли си за Силвия и Карли, а после за Хелън Джейкъби и допълни:

— Само трябва да се сбогувам с някои хора.

— А аз съм гладен — каза Накор. — О, забравих. Шо Пи чака долу при вратата. Понеже е по-възпитан от мен, им повярва, когато казаха, че не може да се качи тук.

Ру махна на Язон да доведе Шо Пи и му нареди:

— И трябва да открия Луис и Дънкан, за да се разберем кой с какво ще се занимава, докато отсъствам.

Язон кимна и тръгна, а Ру се обърна към Накор.

— Ще ги доведем, нали.

Накор се усмихна, кимна и отпи още малко кафе.

Епилог

Спасение

Ерик посочи с ръка.

— Виждам го — кимна Калис.

Петимата останали воини седяха на върха на скален нос, надвиснал над океана, пред грубо направена колиба, която наричаха свой дом вече два месеца.

Един рибар им съобщи, че бил видял кораба на хоризонта предната вечер. Каза, че плавал много по на юг, отколкото обикновено патрулират корабите на кралицата, и твърде близо до пътя на айсбергите за някой, който познава местните крайбрежни води.

— Кралски кораб ли е? — попита Реналдо, като се обърна към Миша, другия боец, слязъл с Калис, Ерик и Алфред от планините.

— Може би — каза Калис и с мъка се изправи на саморъчно направената си патерица. Бе преживял мъчителни дни, когато трябваше да се спускат от планините преди три месеца. След шест дни в пещерата, когато не им остана вече нищо освен факли и топлината на съседното тяло, започнаха спускането. Калис бе набрал малко сила през това време, но я изразходи още през първите два дни.