Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 9

— Някой от тях да изглежда опасен? Опасен за нас, имам предвид.

— Не, опасен не. Просто неудобен.

— Може би сме твърде самодоволни — каза Ема със своя спокоен глас. Нещата вървяха много добре за нас през последните години и може да сме изпаднали в заблудата, че завинаги ще продължи така. Единствен сред нас Хорас е нащрек. През цялото време се занимава с нещо. Струва ми се, че ние, останалите, също бихме могли да вършим нещо, вместо да го критикуваме.

— Тимъти е толкова зает, колкото и Хорас — отвърна Инид. — Прекарва цялото си време в ровене из книгите и свитъците, които му събират. А кой ги събира? Дейвид ходи до Лондон, Париж, Ню Йорк, поема риска да напуска Хопкинс Ейкър и ги събира за него.

— Това всичко може да е вярно, мила — каза Ема, — но кажи ми какво в такъв случай правиш ти?

— Скъпи мои — възпротиви се Тимъти, — не трябва да се заяждаме помежду си. Инид, по свой собствен начин, прави колкото всеки от нас или дори повече.

Дейвид погледна през масата към своя спокойно говорещ, уравновесен брат и се удиви как успява да търпи Ема и нейния простоват съпруг. Дори и при най-крайна провокация той никога не повишаваше глас. С подобното си на светец лице, обрамчено от тънката му бяла брада, той беше спокойният глас на разума сред бурите, които понякога разтърсваха семейния кръг.

— Вместо да спорим — каза Дейвид — за това кой от нас прави най-много за решаването на проблема, пред който сме изправени, струва ми се, че е по-добре да признаем, че никой не прави нещо, което наистина има връзка с проблема. Защо да не признаем простичко и честно, че всички ние сме бегълци, свити тук, скупчени, надяващи се, че никой няма да ни открие. Бих се осмелил да предположа, че ако животът ни зависеше от това, никой от нас не би могъл да разреши проблема.

— Мисля, че някои от нас са на вярна следа — обади се Хорас, — и дори ако ние не сме, то има и други, които търсят отговора. Хората в Атина и в Плейстоцена…

— Точно това е — продължи Дейвид. — Ние, Атина, Плейстоцена и Ню Йорк, ако Мартин и Стела са още там. И колко сме всички взети заедно?

— Въпросът е — отвърна Хорас, — че трябва да има много други групи. Нашите три групи, тоест — нашите четири групи, знаят една за друга. Трябва да има много, свързани заедно като нашите четири, които да знаят за нас или за другите. Това вече има смисъл. Революционери, а ние в някои отношения сме такива, изолирани в клетки, с минимални познания едни за други.

— Колкото се отнася до мен — продължи Дейвид упорито, — аз все още смятам, че ние сме чисто и просто бегълци — единствените, които са се измъкнали.

Бяха привършили с овнешкото и Нора влезе да отсервира, след което се върна с изпускащ пара сливов пудинг и го постави в центъра на масата. Ема се протегна и го придърпа по-близо.

— Вече е нарязан — каза тя. — Подавайте ми десертните си чинии. Има и сос, ако някой иска.

— Днес видях Спайк — обади се отново Дейвид. — Когато бях в гората. Играеше си на неговата глупава игра с подскоците.