Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 29
Клифърд Саймък
Буун запълзя към нея, но внезапен удар го прикова към пода. С удара дойде и мракът, пълният, обезсилващ мрак, който той вече бе опознал при полета си от Ню Йорк с Машината на Мартин.
6
Отново просветна — мигащи лампички по контролното табло и бледа слънчева светлина от малкия екран за наблюдение.
Буун се вдигна на колене и се опита да стане. Удари главата си в тавана доста болезнено.
— Тези превозни средства са малко тесни — обади се Инид със спокоен глас. — Трябва да пълзиш на ръце и колене.
— Къде сме?
— Не съм сигурна. Нямах възможност да избирам мястото или времето. Просто й казах „Тръгвай!“.
— Това се нарича скок в неизвестното, нали?
— Съгласна съм. Но нима предпочиташе да останем и да позволим на чудовището да повреди машината?
— Не, разбира се. Не исках да те критикувам.
— Появи се някакъв надпис — каза наведената над контролното табло Инид. — Това всъщност е указател за времето. Още не знам къде сме.
— А надписът?
— Изчислено от времето, в което потеглихме — повече от 50 000 години в миналото — 54100, за да бъда точна.
— 50 000 години преди новата ера?
— Точно така — отговори тя. — Открита местност. Равнина. Хълмове в далечината. Странно изглеждащи хълмове.
Той изпълзя напред, смести се до нея и погледна през екрана за наблюдение.
Буйна трева изпълваше погледа до почти голи, плоски хълмове. В далечината се различаваха точки, подобни на стадо тревопасни.
— Америка, предполагам — каза той. — Западните равнини. Повече от вероятно сме някъде из югозападната част на Съединените щати. Не мога да ти обясня как го разбрах. Просто го усещам. По мое време бе пустиня, но преди 50000 години е било плодородна тревиста местност.
— Хора?
— Не е сигурно. Най-точното предположение е, че хората са се появили за пръв път 40000 години преди моето време. Не по-рано. Естествено, учените може и да бъркат. Във всеки случай, това е Америка през ледниковия период. Трябва да има глетчери на север.
— Значи сравнително безопасно. Няма кръвожадни племена. Нито прегладнели хищници.
— Хищници има, но има и достатъчно храна за тях. Не би трябвало да се занимават с нас. Имаш ли някаква идея къде може да са останалите?
Тя сви рамене.
— Всеки решава за себе си.
— А Тимъти? Той каза, че няма да тръгне.
— Мисля, че замина с другите. Твоят приятел Коркорън се дърпаше назад и се караше, искайки да разбере какво ще стане с теб. Дейвид го хвана и го хвърли в другата малка Машина. Те всички потеглиха, без да ни чакат.
— Ти ме изчака.
— Не можех да те оставя на онова чудовище.
— Смяташ ли, че е същото, което е разрушило базата в Атина?
— Вероятно. Няма как да разберем. Познаваш ли мястото, където попаднахме?
— Ако е югозападната част на САЩ, то аз съм бил там. Прекарвал съм няколко пъти отпуска си в тази област. Изглежда ми познато, освен ако и по други места има подобни възвишения. Никъде не съм виждал местност, която да ми напомня на тази.
