Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 155
Клифърд Саймък
И може би, помисли си той, все пак няма да разберат напълно. Дори Хората-Дъги вероятно не бяха способни да постигнат пълното разбиране на живота и вселената. Но той знаеше, че те още търсят. Както и тук, в Галактическия Център. Както и другаде, по други начини. Отговорите все още бяха неясни. Ала стремежът да бъдат разкрити съществуваше. И докато той съществуваше, с него бе и надеждата, че загадката на смисъла на вселената евентуално ще бъде разрешена.
Седяха мълчаливо един до друг и се държаха за ръце. Топлината на слънцето ги обливаше и те можеха да доловят аромата на цветята, разцъфнали в пръснатите наоколо лехи. Подредеността на поляната създаваше чувство на доволство.
— Коркорън и Коня скоро ще ни напуснат — каза Инид. — Ще ми е неприятно да ги гледам как си тръгват. Тимъти ми каза, че Центърът би могъл да ги използва, а и на него самия ще му липсват. Помислих си, че и ти също можеш да заминеш, независимо, че каза, че ще останеш. Но днес ти обеща на Центъра, че ще се обучаваш тук.
— Това беше само повод, за да остана. Трябваше да намеря някакъв повод, а не можех да им кажа, че оставам, защото има една жена, която намерих и която обичам.
— Никога не си ми казвал това преди. Аз разбрах, че те обичам още когато ме държеше в прегръдките си, а аз плачех за Дейвид. Нуждаех се от сила и ти ми даде сила и разбиране.
— Не можех да ти го кажа преди — каза Буун. — Бива ме в обикновените думи, но другите изречения идват трудно.
Долу, в подножието, имаше някакво раздвижване.
Буун скочи на крака и викна:
— Вълка!
— Хванал е нещо — каза Инид. — Или го преследва.
Вълкът се подаде от един храсталак. Подхвърли нещо във въздуха и го улови с уста. После се приближи към тях с лек тръс. Уловеното нещо беше Шапката.
Вълкът пусна Шапката пред тях и подскочи от радост.
— Открил е старата си играчка — каза Инид. — Намерил е отново куклата си.
Шапката се съживи и седна.
Вълкът грабна отпуснатата кукла и спокойно пое нагоре по поляната.
17
Мартин отклони потрошения си автомобил от пътя и се насочи надолу по склона на едно дере. Батерията отново се беше изтощила и щяха да са необходими няколко часа, за да я зареди от соларния прозорец и да подкара колата отново. Когато спря в дерето, той със задоволство отбеляза, че автомобилът е доста добре скрит от пътя. В тази нещастна страна имаше много малко движение. Но най-добре беше да прикрие колата си. Дори и толкова разбита, тя все още съдържаше елементи, които можеха да привлекат крадци.
Мизерен свят, помисли си той. Без пари, без идеали, без закони. Всеки сам налагаше правото си, ако имаше мускулите да го приложи.
Ако преценката му беше вярна, имаше световна икономическа криза. Не беше сигурен в това, тъй като не разполагаше с нужната информация, а изглежда нямаше и кой да му я даде. Бяха му казали, че все още има радио, макар и в изсушеното от слънцето мижаво селце, до което се беше приземил, никой да не разполагаше с радиоприемник. Какво оставаше за телевизия, ако въобще все още съществуваше такова нещо като телевизия…
