Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 151

Тимъти кимна:

— Съмнявам се, че някога ще разберем кой беше Мартин. Без съмнение твърде нечестен човек. Трябва да призная, че му имахме пълно доверие, макар да не го харесвахме. Дейвид го срещна в Ню Йорк и беше отвратен от него. Не беше никак приятен човек.

— Беше предател — обади се Хорас. — Когато разбра, че ще имаме неприятности, ни изостави.

— Както казах — продължи Тимъти, — вероятно никога няма да разберем кой бе той.

После се обърна към Коня:

— Напълно ли си убеден, че си се отървал от него? Че няма отново да се появи и да ни причини неприятности?

— Той е в капан — отвърна Коня. — Няма къде да отиде без Машина.

— Всички се чувстваме по-добре сега, когато ни каза как си постъпил с него — каза Инид. — Благодаря ти. Има още едно нещо, което можеш да направиш за нас.

— Кажи го. Дългът ми към теб никога няма да бъде напълно изплатен — каза Коня.

— Би ли могъл да вземеш Машината, която оставихме на Магистралата на Вечността и да ни я донесеш? Една Машина винаги е от полза.

— А също — добави Тимъти — ще представлява и интерес за Центъра.

Вълкът се надигна от един ъгъл, където спеше до паница с телешко месо, и се заклати през стаята, като най-сетне легна до стола на Буун.

— Иска да излезе навън — предположи Инид.

— Още не се е помолил — каза Буун. — Сега обмисля. Когато реши, ще се помоли.

Хорас се надигна и отиде до бара за още една чашка коняк.

— Забравих да ви спомена нещо — започна Тимъти, — нещо, на което се натъкнах, докато преглеждах някои записки. Копие от документ, датиращ от 24–25 век. Това е първото нещо, свързано със Земята, което срещам, откакто съм тук. Земята не е спомената по име, но съдържанието недвусмислено доказва, че става дума именно за нея. Документът разказва за появата на религия, която се базирала на някакъв древен предмет. Сведението не изяснява същността му, но той изглежда изпълнява ролята на месия, който роптае против технологията и проповядва философията за обръщане навътре, за откриване истинската същност на човека и отхвърляне на материалното развитие. Това да ви звучи познато?

— Разбира се — отговори Инид. — Точно такова учение подведе човешката раса и я подготви за Неограничените.

— Промеждутъкът от време е доста голям — възрази Буун. — Идеите не живеят милиони години. Губят значението си и се превръщат в отживелици.

— Не съм убеден в това — каза му Тимъти.

— Ако в началото култът е получил широко разпространение, той би оцелял — особено ако конкретният предмет издържа много време. И когато възникнат определени обществени отношения, а това става циклично, същността на култа би могла отново да се разпростре.

— Смятам, че е възможно — призна Коркорън. — По мое време култовете, които бяха свързани с вяра в магиите, се множаха бързо.

— Нашият народ никога не е знаел за съществуването на такъв предмет — каза Ема. — Ако го е имало, поне щяхме да сме чували за него.

— Но идеите, които е проповядвал, ги имаше — защити се Тимъти. — Вероятно той е изчезнал във времето, тъй като мисията му е била завършена. Хората вече са били възприели неговото учение. То постепенно е щяло да се превърне в част от общественото съзнание. Хората са могли да забравят произхода му и да повярват, че философията му всъщност е резултат на тяхната собствена неизбежна логика, на техния собствен фино настроен интелект.