Читать «Театър» онлайн - страница 2

Майкъл стана от стола.

— Е, мила, аз съм на твоите услуги.

Марджъри му подаде черната филцова шапка и отвори вратата. Когато влязоха в кантората, младежът, когото Джулия бе забелязала на идване, се обърна и стана.

— Разрешете да ви запозная с мис Ламбърт — каза Майкъл. И с вид на посланик, представящ аташе на царската особа в двора, където е акредитиран, добави: — Това е младият човек, който бе така любезен да се съгласи да въведе ред в счетоводните ни книги.

Младежът силно се изчерви. Той сковано отвърна на топлата заучена усмивка на Джулия, а когато сърдечно му стисна ръката, тя усети, че дланта му е влажна от пот. Смущението му беше трогателно. Навярно така са се чувствували хората, когато са ги представяли на Сара Сидънс⁴. Джулия си помисли, че не бе отговорила твърде любезно на Майкъл, когато й бе предложил да поканят младежа на закуска. Погледна го право в лицето с огромните си бляскави тъмнокафяви очи. Без ни най-малко усилие и съвсем естествено — както би отпъдила досадно жужаща муха от лицето си — тя вложи в гласа си леко иронична и ласкава нотка.

— Чудя се, дали бихме могли да ви убедим да хапнете един котлет заедно с нас? След това Майкъл ще ви върне с колата.

Младежът отново се смути и адамовата му ябълка се раздвижи на тънката му шия.

— Много любезно от ваша страна. — Той разтревожено погледна костюма си. — Видът ми е ужасно неприличен.

— Ще се оправите у дома.

Колата ги чакаше пред служебния вход: дълъг черен автомобил с хромирани метални части. Седалките бяха тапицирани в сребриста кожа, а гербът на Майкъл дискретно украсяваше вратите. Джулия се настани отзад.

— Седнете до мен. Майкъл ще кара.

Те живееха на Стенхоуп Плейс и когато пристигнаха, Джулия нареди на иконома да покаже на младежа къде може да си измие ръцете. Самата тя се качи в салона. Когато Майкъл влезе при нея, тя тъкмо си червеше устните.

— Казах му да се качи при нас, щом се приготви.

— Впрочем как се казва?

— Нямам понятие.

— Мили, трябва да разберем. Ще го помоля да напише нещо в книгата за гости.

— Чак пък толкова, би било твърде голяма чест за него. — Майкъл молеше само почетните гости да напишат няколко реда в книгата. — Виждаме го за пръв и последен път.

В този миг младият човек се появи на вратата. В колата Джулия бе положила всички усилия да го предразположи, но той все още се стесняваше. Коктейлите бяха вече готови и Майкъл започна да пълни чашите. Джулия взе цигара, младежът запали клечка кибрит, но пръстите му трепереха толкова силно, че той въобще не можеше да поднесе огъня до цигарата й и тя задържа ръката му в своята.