Читать «Виолетов огън» онлайн - страница 2

Рейд огледа набързо стаята, като кимаше на тези, които бяха най-близо до него и търсеше с очи приветливата и доста пълна мисис Ван Хорн.

— Джослин, чудесно е, че те виждам отново — възкликна сърдечно той и целуна ръката й. — Виждам, че пак сте боядисвали. Домът ви изглежда прекрасно.

— О, така ли мислиш? — попита загрижено Джослин, докато хапеше пълната си долна устна и скръстваше ръцете си над внушителния бюст. — Питам се дали червеното и моравото наистина си отиват. Рейд, ти имаш толкова добър вкус. Кажи ми искрено, наистина ли смяташ, че всичко изглежда както трябва?

— Достойно е само за крале и техните кралици — отвърна той, след което й се усмихна сияйно и се престори, че й се покланя. — Госпожо.

Тя се изкикоти.

Тадеус Паркър, магнат, който се занимаваше с продажби на недвижима собственост и му бе добър приятел, се приближи и му стисна силно ръката.

— Приятно ми е да те видя, момчето ми. Чух, че си преживял доста луди приключения. Катерил си се по урвите в Алпите, а?

Рейд се усмихна.

— Ние наричаме това алпинизъм, Тад. Това е съвсем обикновен спорт.

— Съвсем обикновен начин да се самоубиеш, ако ме питаш.

Рейд се подсмихна.

— Половината тръпка идва от риска. Но аз нямам намерение да се самоубивам — има твърде много неща, които не съм постигнал засега.

— Имаш късмет, че си се родил под щастлива звезда — заяви Паркър. — Защото едно падане е достатъчно, за да се свърши с теб. Знаеш ли, Рейд, колко много хора биха дали всичко, за да имат твоя късмет.

Рейд вдигна вежда.

— В бизнеса, на карти или с жените?

Паркър се засмя:

— И в трите случая!

— Как е Елизабет? — попита Рейд. — А момичетата? Последния път, когато ги видях двете, за малко да си загубя сърцето, и то два пъти!

Паркър засия от щастие.

— Елизабет е много добре, благодаря ти, а момичетата са чули, разбира се, че си в града и молят за среща с теб.

Дъщерите на Паркър бяха съответно на тринадесет и петнадесет години и всъщност бяха твърде обикновени на вид, за да се търкалят обожателите в краката им.

— Ще се отбия утре при теб — обеща Рейд. — Донесъл съм им няколко подаръка от Париж.

— Ще ги разглезиш — укори го нежно Паркър.

Рейд се подсмихна. На бузите му се появиха две дълбоки трапчинки.

— Как да не ги глезя? — призна искрено той.

Кимна на един стоманен магнат, на един текстилен крал, на издателя на нюйоркския Ивнинг Поуст и на известния адвокат на висшето общество Брадли Мартин и жена му Корнелия. Тъкмо се канеше да се приближи до последния, когато нещо твърдо го блъсна по ръката. Съдейки по удара, той помисли, че това е бастунът на старата мисис Андерсън. Обърна се с усмивка. Смушкаха го още веднъж. Миниатюрната белокоса жена гледаше гневно.

— Влизаш тук и разговаряш с всеки друг в стаята, само не и с мен, разбойник такъв!

Рейд хвана подобната на клещи ръка с огромен изумруден пръстен и я целуна галантно.

— Ти си много по-бърза от мен, Беатрис. Знаеш това.