Читать «Масклин» онлайн - страница 82
Тери Пратчет
— Сигурен съм, че Арнолд Брос (създаден в 1905) е уредил въпроса — каза Гърдър.
Масклин сви рамене. И видя — силует сред светлината на пожара — Рязко Смъкнати Цени. Тази шапка нямаше как да я сбъркаш. Дори държеше фенера си и беше потънал в разговор с други човеци. После леко се извърна и Масклин видя лицето му. Изглеждаше страшно ядосан.
А изглеждаше и съвсем като човек. Без ужасната лампа, без нощните сенки в Магазина, Рязко Смъкнати Цени си беше просто човек като другите.
От друга страна…
Не, много сложно ставаше. А имаше и по-важни неща за вършене.
— Хайде — каза той. — Да се връщаме. Мисля, че трябва да стигнем възможно най-далече колкото се може по-бързо.
— Ще се помоля на Арнолд Брос (създаден в 1905) да ни води и да ни показва пътя — натърти Гърдър.
— Да, добре — каза Масклин. — Добра идея. Защо пък не? Само че сега наистина трябва да…
— Не гласи ли Табелата му: „Ако не виждате онова, което търсите, моля, попитайте?!“ — каза Гърдър.
Масклин го сграбчи здраво за ръката. На всеки му трябва по нещо, помисли си той. Пък и знае ли ном.
— Дърпам тая връв — посочи Ангало конеца, който се спускаше от рамото му и се губеше в дълбините на кабината, — и водачът на кормилната бригада за въртене наляво ще разбере, че искам да завия наляво. Конецът е вързан за ръката му. А пък този, другият, стига до дясната бригада. Така че няма да ни трябват толкова много сигнали, а Доркас ще може да се съсредоточи върху скоростите или каквото и да е там. Спирачки и прочее. В края на краищата — добави той, — когато искаме да спрем, не винаги можем да разчитаме, че ще се изпречи някоя стена, та да се блъснем в нея.
— Ами фаровете? — попита Масклин.
Ангало разцъфна в усмивка.
— Дай сигнал за фаровете — изкомандва той на нома със знаменцата. — Ето какво направихме: вързахме конци на копчетата…
Нещо изщрака. Голяма метална бариера се задвижи напреки на предното стъкло, като избърсваше капките. Известно време я гледаха втренчено.
— Всъщност не
— Объркали сме копчето — измърмори под носа си Ангало. — Дай сигнал да оставят така чистачките, ама да включат и фаровете.
Под тях се чу сподавен шум от караница, после нещо пак изщрака. Кабината веднага се изпълни с унилия тътен на човешки глас.
— Всичко е наред — каза Ангало. — Това е просто радиото. Само че не са ФАРОВЕТЕ, така му кажете на Доркас.
— Знам какво е радио — обади се Гърдър. — Няма какво да ми обясняваш какво е радио.
— И какво е тогава? — попита Масклин. Той не знаеше.
— Само за двайсет и девет и деветдесет и пет. С допълнителни батерии — занарежда Гърдър. — С дълги вълни, УКВ и автореверс на касетата. Изгодно Предложение — Няма да се Повтори.
— Дълга вълна, у кафе и авто-ревер? — попита Масклин.
— Да.
Гласът от радиото продължаваше да дудне:
