Читать «Масклин» онлайн - страница 79

Буффф.

По онова време номите не бяха в подходящо положение да му обърнат голямо внимание. Повече ги засягаха шумовете от разни други неща, които почти се блъскаха в тях.

Масклин беше подготвен за другите превозни средства по шосето. В „Правилника за движение по пътищата“ пишеше сума ти неща във връзка с тях. Много беше важно да не се блъскаш в тях. Онова, което го тревожеше, беше, че те явно бяха страшно навити да се блъскат в камиона. Издаваха продължителни мучащи звуци — като болни крави.

— Малко наляво! — кресна Ангало. — После надясно — само на косъм, после давай направо!

— Косъм ли? — провлече сигналистът. — Май не знам никакъв знак за косъм. Можем ли…

— По-бавно! Сега малко наляво! Трябва да минем от другата страна на пътя!

Грима надникна над „Правилника за движение по пътищата“.

— Ние СМЕ от дясната страна!

— Да, ама на нас трябва да ни се пада отляво!

Масклин навря пръст в страницата пред себе си.

— Тук пише, че трябва да покажем раз… разбиване…

— Разбиране — измърмори Грима.

— Разбиране спрямо останалите на шосето. — Един трус го метна по очи. — Това пък какво беше?

— Това бяхме ние, когато се качихме на бордюра! Надясно! Дясно!

Пред погледа на Масклин се мярна ярко осветена витрина — само миг, преди камионът да се вреже в нея странично и да тупне пак на шосето под душ от стъкълца.

— Сега наляво! Наляво! Сега надясно! Надясно! Направо! Наляво! Ляво казах! — Ангало се беше оцъклил срещу объркания пейзаж от светлини и силуети пред тях.

— Тук има друго шосе — обади се той. — Наляво! Ляво, бе! Много, много ляво! Още по-ляво!

— Има знак — опита се да помогне Масклин.

— Ляво! — изцвърча Ангало. — Сега надясно. Дясно! Дясно!

— Че нали беше ляво — изрепчи му се сигналистът.

— Ама сега е дясно! Още по-дясно! Сега малко на чорчик!

— Нямаме сигнал за…

Този път „буффф“ не вършеше работа. Съвсем определено „бам“ си беше. Камионът се трясна в една стена, изора в нея бразда под дъжд от искрички, намърда се в една купчина кофи за боклук и спря.

Последва тишина — ако не смятаме „пссссс“ и „тънн! тънн!“, които от време-навреме се чуваха от мотора.

После от тъмнината дойде гласът на Доркас — бавен и заплашителен:

— Имате ли нещо против да ни кажете на нас тук долу — каза той, — какво правите вие там горе?

— Ще трябва да измислим по-добър начин за каране — извика в отговор Ангало. — И… фаровете. Там някъде трябва да има копче за фаровете.

Масклин с мъка се вдигна на крака. Оказа се, че камионът е заседнал в тъмна, тясна уличка. Никаква светлинка отникъде.

Той помогна на Гърдър да стане и го поизтупа. Канцеларият изглеждаше доста объркан.

— Стигнахме ли? — попита той.

— Не съвсем — отвърна Масклин. — Спряхме да… такова… да уточним някои неща. Докато те се уточняват, по-добре ние да отидем отзад и да проверим дали хората са добре. Сигурно доста са се паникьосали. Грима, и ти идваш с нас.