Читать «Масклин» онлайн - страница 78

— О, не — прошепна Ангало, докато фигурата кръстосваше с клатушкане пода. — Видя ли какво има в устата му?

— Това е цигара. Виждал съм и при други човеци. И какво? — рече Масклин.

— Запалена е — каза Ангало. — Мислиш ли, че тя въобще може да подуши тоя бит-син?

— И какво ще стане, ако и той се запали? — попита Масклин. Подозираше, че знае отговора.

— Вика „буффф!“ — отвърна Ангало.

— Само „буффф“?

— „Буффф“ е достатъчно.

Човекът се приближи. Сега Масклин различаваше очите му. Човеците не ги биваше много да забелязват номите дори когато те стояха неподвижно, но дори и човек би се позачудил защо камионът сам се разхожда из гаража посред нощ.

Охрана стигна до кабината и бавно се протегна към дръжката. Фенерът му освети вътрешността през страничното стъкло и в този миг Гърдър се надигна, треперещ от гняв.

— Махни се оттук, сатана! — изкрещя той, сякаш в светлината на прожектор. — Подчини се на заповедите на Арнолд Брос (създаден в 1905)! Тук Не Се Пуши! Изходът е там!

Лицето на човека се разпълзя в бръчки на дълбоко смайване и тогава, бавно като облаците, носещи се по небето, го покри паниката. Той пусна дръжката, обърна се и — доколкото го можеше един човек — се понесе с бясна скорост към вратичката. И докато си се носеше, горящата цигара падна от устата му, преобърна се във въздуха — и пак, и пак — и бавно се спусна на пода.

Масклин и Ангало се спогледаха. После погледнаха сигналиста.

— Давай! — изкрещяха те.

Миг по-късно целият камион се затресе, а отборите бодро подхванаха сложния процес с превключването на скорост. После той мръдна напред.

— Бързо! Бързо, казах! — изкрещя Масклин.

— Какво става? — изкрещя и Доркас. — Ами вратата?

— Ще я отворим! Ще я отворим!

— Как?

— Е, не изглеждаше много дебела, нали?

За човеците светът на номите е забързан свят. Номите живеят толкова бързо, че нещата, които се случват покрай тях, им изглеждат бавнички, тъй че камионът сякаш бавно се понесе по пода, издрала по рампата и съвсем безгрижно фрасна вратата. Последва протяжен грохот и шум от раздиращ се метал, нещо изстърга по покрива на кабината — и изведнъж вече нямаше никаква врата, а само мрак, целият набучен със светлини.

— Наляво! Тръгвайте наляво! — изкрещя Ангало.

Камионът бавничко се размота, мързеливо трясна някаква стена и лекичко се изтърколи по улицата.

— Давай! Не спирай! Сега направо!

Ярка светлина за миг проблесна върху отсрещната стена. И после зад тях нещо рече „буффф“.

13.

I. И рече Арнолд Брос (създаден в 1905): Всичко Свърши.

II. Всички Завеси, Килими, Спални, Бельо, Играчки, Шапки, Галантерия, Железария, Електроматериали.

III. Всички стени, подове, тавани, асансьори, движещи се стълби.

IV. Всичко Си Върви.

Из „Книга на номите“

Изходи, Глава 3, стихове I–IV

По-късно, когато се стигна до написването на следващите глави от „Книга на номите“, писаха, че краят на Магазина започнал с „бам!“ Това не е вярно, но го писаха така, защото „бам!“ звучи по-впечатляващо. Всъщност звукът на кълбото от жълтооранжев огън, което се изтърколи от гаража, помело останките от вратата, приличаше повече на онзи, с който гигантско куче лекичко си прочиства гърлото.