Читать «Масклин» онлайн - страница 75

— Ще е по-добре да вършат, а? По-късно ще ги пробваме.

И сега вече беше по-късно. Последните номски алпинисти се бяха изкатерили горе. В каросерията повечето хора се устроиха удобно колкото можаха и сега лежаха с вперени в тъмнината будни очи.

Масклин беше горе на платформата с Ангало, Гърдър и Нещото. Гърдър разбираше от камиони по-малко и от Масклин, но беше по-добре и той да е там, за всеки случай. В края на краищата, крадяха камион на Арнолд Брос (създаден в 1905). Можеше да се наложи някой да обяснява едно-друго. Но що се отнася до Бобо, тук беше отрязал твърдо. Бобо си беше в кабината с всички останали.

И Грима беше горе. Гърдър я беше попитал какво прави там. Тя го бе попитала той какво прави там. После и двамата бяха погледнали Масклин.

— Ще ми помага с четенето — каза той и тайничко въздъхна облекчено. Въпреки всичките му усилия не го биваше много в четенето. Явно имаше някаква цака, дето не можеше да я хване. От друга страна, Грима сякаш го правеше, без да му мисли. Ако мозъкът й избухваше, то явно го правеше по много скришен начин.

Тя лукаво кимна и изправи пред него Правилника за движение по пътищата.

— Ей, това трябва да се прави — несигурно каза той. — Преди да запалите, трябва да погледнете в опле…

— В огледалото — обади се Грима.

— В огледалото. Точно така пише. В огледалото — твърдо каза Масклин.

Той погледна въпросително към Ангало, който сви рамене.

— Нищо не знам за това — обади се той. — Моят шофьор току го поглеждаше, ама знам ли защо.

— Дали трябва да го гледаш по специални причини? Искам да кажа, дали пък не трябва да му направиш някоя муцуна или какво?

— Както ще да е, по-добре всичко да си го вършим по реда — твърдо рече Гърдър. Той посочи с ръка. — Ей там има огледало — горе на тавана.

— Ама че на тъпо място са го сложили — обади се Масклин. Успя да го закачи с една абордажна кука и след като се понапъна, се издърпа горе при него.

— Виждаш ли нещо? — извика Гърдър.

— Само мене си.

— Хубаво, слизай сега. Нали го направи, това е важното.

Масклин се плъзна долу на платформата. Дъските се разклатиха под него.

Грима надникна в „Правилника“.

— После трябва да дадеш сигнал за намеренията си — обади се тя. — Това поне е ясно. Сигналист!

Един от помощниците на Доркас пристъпи напред като че малко несигурно. Държеше внимателно две бели знаменца, насочени надолу.

— Да, сър, мадам? — обади се той.

— Кажи на Доркас — Грима се спогледа с останалите.

— Кажи му, че сме готови за тръгване.

— Извинете МЕ — обади се Гърдър. — Ако е работа на някого да им казва кога сме готови да тръгнем, то това е МОЯ работа. Да сме наясно: аз съм онзи, който нарежда кога да се тръгва — и той изгледа смутено Грима. — Ъъ… Готови сме за тръгване — добави той.

— Тъй вярно, мадам — сигналистът бързо размаха ръце. Нейде отдолу избумтя гласът на инженера:

— Готови!

— Ами… — каза Масклин. — Това е.

— Да — рече Гърдър и се опули срещу Грима. — Нещо да сме забравили?

— Сума ти неща, сигурно — обади се Масклин.

— Тъй и тъй вече е късно — каза Гърдър.

— Да.

— Да.

— Хайде тогава.

— Хайде.

Млъкнаха за миг.