Читать «Масклин» онлайн - страница 74

— Най-добре всеки да си намери нещо меко и да полегне — каза Масклин. — Трудно пътуване ще е. И трябва да пратиш всички по-яки номи горе в кабината. Ще ни трябва всеки, който може да се включи, вярвай ми.

Тя кимна, а после се разкрещя по някакво семейство, което беше запречило мостчето.

Масклин погледна надолу към безкрайния поток от хора, катерещи се към камиона. Много от тях залитаха под тежестта на товара си.

Смешно, но сега чувстваше, че е направил всичко, което е могъл. Всичко вървеше като… ами като нещо, което си върви: цък, цък, цък. Или всичко щеше да стане по план, или нямаше. Или номите можеха да работят заедно, или не можеха.

Той си спомни картинката с Гъливер. Сигурно беше измислица — така бе казал Гърдър. В книгите често имаше разни неща, които уж бяха истински, ама всъщност не бяха. Но би било добре да си мисли, че номите могат да останат на едно мнение по даден въпрос достатъчно дълго, за да направят като тия мъници в книжката.

— Е, ами то всичко си върви добре… — колебливо смънка той.

— Сносно — кимна бабата.

— Добра идея е да разберем какво точно има във всичките тия кутии или квото и да е там — осмели се да добави Масклин. — Щото като спрем, може да се наложи да се измъкваме бързо и…

— Казах на Торит да фърли некое око — рече баба Моркий. — Хич не се коси.

— О — смънка Масклин. — Хубаво.

Тук вече нямаше какво да прави.

Той се върна отново в кабината от чиста — е, не досада, защото сърцето му думкаше като тъпан — но от чиста нервозност.

Номите на Доркас вече бяха издигнали дървена платформа над кормилото, точно пред голямото стъкло. Самият Доркас бе слязъл долу на пода и командваше групите, които щяха да карат.

— Така! — кресна той. — Дайте ми… Първа скорост!

— Натисни педала… две, три… — в хор викна отборът от съединителя.

— Отпусни педала… две, три… — кресна отборът от газта.

— Отпусни педала… две, три… — обадиха се като ехо онези на лоста.

— Отпусни педала… две, три, четири! — водачът на отбор „Съединител“ махна приветствено на Доркас. — Скоростта сменена, сър!

— Ужас. Пълен ужас — викна Доркас. — Кво става с тия на газта, бе? Натиснете го тоя педал!

— Извинявай, Доркас — Масклин го потупа по рамото.

— Продължавайте! — изкомандва той. — Или всичко ще е гладко чак до четвърта, или ви убих! Да? Кво? А, ти ли си бил.

— Да бе, аз съм. Почти всички се качиха. Ти кога ще си готов?

— Тия тъпанари НИКОГА няма да са готови!

— О.

— Та затова можем да тръгнем, когато си щеш и да се нагаждаме по време на пътя. Тъй и тъй не можем да се ОПИТАМЕ да караме, като не се движи, нали така?

— Ще пратим още хора да ти помагат.

— О, добре — рече Доркас. — Тъкмо туй ми е притрябвало. Още една камара народ, дето не знае кое му е ляво, кое му е дясно.

— Ти как ще разбираш накъде да караме?

— Със семафор — твърдо каза Доркас.

— Семафор ли?

— Флагови сигнали. Само казвай на моя агент горе на платформата какво искаш и аз ще виждам сигналите му. Ако имахме още една седмица, смятам, че бих могъл да стъкмя нещо като телефон.

— Знаменца — рече Масклин. — Дали вършат работа?