Читать «Масклин» онлайн - страница 68
Тери Пратчет
Масклин кимна.
Проблемът бе — мислеше си той, докато се връщаше, — че хората не стигат. Помагаха доста Железарии, някои от другите отдели — също. Пък и доста млади номи се измъкваха тайно от къщи, за да помагат — нали всичко това беше толкова вълнуващо и необичайно. Но що се отнася до останалите, за тях животът си течеше, все едно, че няма нищо.
Всъщност, ако имаше нещо, то бе, че Магазинът е много по-натоварен от обикновено.
От всички старейшини на родове май само Графът единствен що-годе се интересуваше, а Масклин подозираше, че дори и той всъщност не смята, че идва краят на Магазина. За него беше важно просто, че Железариите ще се научат да четат и това ще подразни Галантериите. На Графа това му се харесваше. Дори и Гърдър не изглеждаше толкова уверен, колкото преди.
Масклин се върна в кутията си, заспа и след час се събуди.
Кошмарът беше започнал.
11.
Беж към Асансьора —
Асансьор, свали ме!
Бягай към Стените —
скрийте ме, Стени!
Беж към Камиона —
Камион, вози ме!
Тъй бе в онзи Ден.
Започна с тишина, когато трябваше да е шумно. Всички номи бяха свикнали с далечния тътен и мърморене на човеците през дългите часове на дневната светлина, тъй че не го забелязваха. Сега го нямаше и странната потискаща тишина изпълваше ушите им. Разбира се, имаше дни, когато човеците не идваха в Магазина — например, Арнолд Брос (създаден в 1905) понякога ги пускаше за цяла седмица между треската на Коледния панаир и бъркотията на „Днес започва Зимната разпродажба“! Но номите бяха свикнали с това, то бе част от гладкия, спокоен ритъм на живота в Магазина. Днес не трябваше да има такива работи.
След няколко часа тишина те просто престанаха да си повтарят „спокойно, няма нищо!“ — сигурно беше някакъв специален ден, да речем, като онзи път, когато Магазинът бе затворен цяла седмица — преподреждаха го. Тогава един-двама храбреци и любопитковци се осмелиха дори да хвърлят по някой бърз поглед над пода.
Празнотата се ширеше сред познатите щандове. Пък и стоките май бяха сериозно оредели.
— След Разпродажба винаги е така — обясняваха хората. — А после, още преди да си се усетил, и хоп — рафтовете пак са пълни. Хич няма за какво да се косим. Всичко е част от великия план на Арнолд Брос (създаден в 1905).
И те седяха мълчаливо или си тананикаха нещо, или си намираха занимавка за ума, за да прогонят неприятните мисли. Не ставаше.
А после, когато влязоха човеците и започнаха да изнасят и малкото, което бе останало по рафтовете и тезгясите, да го трупат в големи кашони, да ги мъкнат в гаража и да ги товарят в камионите…
И взеха да къртят дюшемето…
Масклин се събуди. Някакви хора го ръчкаха. Други крещяха нейде в далечината. Всичко някак си му бе познато.
— Хайде, ставай, бързо! — запъхтяно рече Гърдър.
— Какво става? — прозя се Масклин.
— Човеците разглобяват Магазина!
Масклин скочи като ужилен.
— Не може да бъде! Не му е времето!
— Точно това правят!
Масклин стана и подхвана ожесточена борба с дрехите си. Припна накриво по пода — бе сколасал да обуе само единия крачол — и тупна Нещото.
