Читать «Масклин» онлайн - страница 66

— А стига бе! — обади се Грима. — И нас ни има нарисувани в книгите им!

— О, тази я знам — презрително каза Гърдър. — „Пътешествията на Гъливер“. Ама това не е истина, това са приказки, измислици…

— Ние — на картинка в книга! — не спираше Грима. — Я виж ти! Видя ли, Масклин?

Масклин се пулеше в пространството.

— Браво, браво, ти си добро момче — каза Гърдър. Гласът му сякаш идваше кой знае откъде. — Много ти благодаря, Винто, а сега, моля те, тръгвай си.

Масклин продължаваше да се пули в пространството. Ченето му увисна. Усещаше как идеите бълбукат вътре в него и се бъхтят в черепа му.

— Въжета — отрони той.

— Това е само на картинка — каза Гърдър.

— Въжетата! Грима, въжетата!

— Въжетата?

Масклин вдигна юмруци и се втренчи в тавана. В такива моменти бе почти възможно да повярваш, че там горе — над Детските Дрешки — ИМА някой.

— Виждам път! — изкрещя той, а тримата го гледаха в няма почуда. — Виждам път! О, Арнолд Брос (създаден в 1905), виждам път!

Същата вечер, след Затваряне, няколко дузини дребни, набити фигурки се промъкнаха по пода на гаража, прекосиха го и изчезнаха под един от паркираните камиони. Ако някой слушаше, можеше да чуе от време на време тихичък звън, тупване или ругатня. След десет минути вече бяха в кабината.

Стояха и се оглеждаха в почуда.

Масклин се примъкна до един от педалите — беше по-висок от него самия — и го бутна за опит. Разклати се и толкова. Още няколко души притичаха да помогнат и накрая успяха да го помръднат.

Един стоеше настрани и замислено ги гледаше. Беше Доркас. От колана му висяха какви ли не инструменти — саморъчна изработка. Той разсеяно въртеше в ръцете си графита, който когато не го използваше, постоянно бе затъкнат зад ухото му.

Масклин го приближи.

— Какво ще кажеш?

Доркас се почеса по носа.

— Всичко е в лостовете и макарите — каза той. — Голяма работа са тия лостове. Дайте ми лост, достатъчно дълъг, и достатъчно стабилна опорна точка, и ще преместя Магазина.

— Засега ще стигне да преместиш и само един от тия педали — учтиво рече Масклин.

Доркас кимна.

— Ще пробваме — каза той. — Добре, момче. Давай го.

От ръка на ръка пренесоха една летва чак от отдел „Направи си сам“ и я вмъкнаха в кабината. Доркас се мушкаше тук и там, мереше разстояния с конец и най-накрая ги накара да тикнат единия край на летвата в една пукнатина на металния под. На другия край се наредиха четирима и я задърпаха напреки, докато опря до скоростния лост.

— А така, момчета — обади се пак Доркас. Напрегнаха се. Педалът се смъкна на пода. Веселба се понесе на парцали.

— Как успя?! — възкликна Масклин.

— Те това е лостът — отвърна Доркас. — Хубаво. — Той се огледа, като се почесваше по брадичката. Огледа огромната окръжност на кормилото. — А за туй чудо да имаш някакви идеи?

— С въжета, мислех си…

— Е, и как го мислиш?

— Ами, нали има едни спици там, та ако завържем за тях въжета и хванем по един отбор юнаци да ги дърпат, те могат да го въртят насам-натам и камионът ще върви натам, накъдето поискаме — обясни Масклин.