Читать «Убийство в Кантон» онлайн - страница 5

Той замълча и учудено се загледа в суматохата около вратата. Грозното джудже и арабинът се бяха изправили. Лицата им бяха почервенели от гняв и двамата крещяха на келнера, който се опитваше да ги изтика навън. Останалите посетители наблюдаваха сцената с безизразни лица. Изведнъж арабинът издърпа сабята си и хвана с другата ръка дръжката на кинжала си, но джуджето го стисна за китката и го избута навън. Келнерът взе чашата на джуджето и я запокити след него. Тя изкънтя по каменната настилка. Тълпата замърмори одобрително.

— Май не ги обичат арабите тук… — отбеляза Цяо Тай.

Мъжът от съседната маса обърна глава.

— В този случай не беше точно заради арабина — заговори той на чист северен диалект. — Но сте прави, че тук не обичаме арабите. Защо се мъкнат? Не пият нашето вино, вярата не им позволява…

— Тия черни нещастници изпускат най-хубавото от живота — нацупи устни Цяо Тай. — Заповядайте да пийнем заедно по едно.

Непознатият се усмихна и придърпа стола си до тяхната маса.

— Вие от Севера ли сте? — попита го Цяо Тай.

— Не, роден съм и съм отрасъл в Кантон. Но много съм пътувал, а пътешественикът научава езици. Аз съм морски капитан. Името ми е Ни. Вас какво ви води насам?

— На път сме — обясни Тао Ган. — Ние сме чиновници от свитата на едно официално лице, което прави обиколка из провинцията.

Капитанът внимателно огледа Цяо Тай.

— Мислех, че сте военен.

— Занимавам се от време на време с бокс и фехтовка, просто за развлечение — непринудено отвърна Цяо Тай. — Вие да не би да се интересувате също от такива неща?

— Главно от фехтовка. И то с арабски саби. Редовно плавах до Персийския залив и ми се наложи да науча това изкуство. Там гъмжи от морски разбойници.

— Не мога да разбера как го правят с тези извити саби? — каза Цяо Тай.

— О, много е особено… — започна капитан Ни. Скоро двамата с Цяо Тай се впуснаха в оживен разговор за различните видове бой със саби. Тао Ган слушаше разсеяно, като внимаваше само редовно да пълни чашите. Но когато чу капитана да споменава някои термини на арабски, той се позаинтересува:

— Вие говорите езика им?

— Оправям се криво-ляво. И персийски зная малко, колкото да се разбирам в работата си — той се обърна към Цяо Тай и каза: — Много ми се иска да видите колекцията ми от чуждестранни мечове и саби. Защо не дойдете да пийнем по нещо у дома? Живея наблизо, в източната част на града.

— Тази вечер сме заети — отвърна Цяо Тай. — Ще може ли да го отложим за утре сутрин?

— Добре — отвърна капитанът. — Къде сте отседнали?

— В странноприемница „Петимата безсмъртни“, близо до джамията.

Капитанът понечи да каже нещо, но си замълча. Отпи от виното и попита непринудено:

— Вашият приятел също ли е отседнал там? — Цяо Тай поклати глава. Капитанът сви рамене и бавно каза: — Осмелявам се да заявя, че сте храбър мъж. Ще изпратя носилка за вас, да речем, след закуска.