Читать «Убийство в Кантон» онлайн - страница 13

— Трябваше да убия онези подлеци — гневно промърмори Тао Ган и се обърна към момичето: — Ето, хванете се за ръкава ми. Ще ви водя и така ще стигнем по-бързо. Къде живеете?

— Много сте внимателен, господине. Живея недалеч от североизточната част на пазара.

Те се запътиха нататък, като Тао Ган си пробиваше път в тълпата с остри лакти. След малко момичето запита:

— Вие сте военен, временно назначен в града, нали?

— О, не. Аз съм търговец от един град на Запад — побърза да отвърне Тао Ган.

— Разбира се, извинете ме — каза смирено тя.

— Какво ви накара да си помислите, че съм офицер? — учудено попита Тао Ган.

Тя се поколеба за миг, после отвърна:

— Ами, кантонският ви е чудесен, но аз имам много остро ухо и долавям столичен акцент. Освен това, когато измамихте двамата разбойници, викайки стражниците, гласът ви наистина звучеше като на човек свикнал да издава заповеди. И най-сетне, в този град всеки е зает със своята си работа. На никой обикновен гражданин и през ум няма да му мине да се намеси, когато двама негодници нападат една жена. Ще добавя също, че, както усещам, вие сте мил и деликатен човек.

— Добри разсъждения — сухо отбеляза Тао Ган. — С изключение на последното ви предположение, което е доста далеч от истината.

Той я погледна косо и видя, че лека усмивка озари неподвижното й лице. Големите очи и пълните устни й придаваха особено изражение, при все това той я намираше за необикновено привлекателна. Вървяха мълчаливо. Когато стигнаха до североизточния край на пазара, момичето каза:

— Живея в четвъртата пряка надясно. Сега по-добре ме оставете аз да водя.

Тясната уличка ставаше все по-тъмна. Момичето леко почукваше с пръчката си по облия калдъръм. От двете страни се издигаха паянтови двуетажни дървени постройки. Когато завиха в четвъртата пряка, мракът стана непрогледен. Тао Ган трябваше много да внимава, за да не се препъне по хлъзгавите неравни камъни.

— Това са къщи, които се дават под наем, и в повечето живеят продавачи от пазара — каза момичето. — Прибират се късно нощем, затова сега е толкова тихо. Ето, пристигнахме. Внимавайте със стъпалата, много са стръмни.

Това бе моментът, когато трябваше да се сбогува, но Тао Ган си каза, че щом е дошъл дотук, би могъл да се опита да разбере нещо повече за това странно момиче. На площадката тя го поведе към вратата, отвори я и каза:

— На масата, веднага вдясно, има свещ.

Тао Ган я запали с огнивото си и огледа голите стени на стаята. Подът беше дъсчен, три от стените бяха с напукана мазилка, а четвъртата липсваше. Само тънък бамбуков парапет отделяше стаята от плоския покрив на съседната къща. В далечината върху нощното небе се открояваха извитите стрехи на високите постройки. Стаята бе изключително чиста, лекият бриз не бе прогонил душната жега, която изпълваше улицата. До свещта бяха поставени кошничка за чайник, керамична чашка и дървена дъска за рязане с няколко парченца краставица и дълъг тънък нож на нея. До масата имаше нисък дървен стол, на отсрещната стена бе облегната тясна пейка. В дъното гостът зърна висок бамбуков параван.