Читать «Убийство в Кантон» онлайн - страница 12

Тао Ган вече бе при тях. С дясната си ръка грабна една тухла от близката купчина, а с лявата загреба шепа негасена вар от най-близката делва. Приближи се на пръсти до мъжа, който държеше жената отзад, и му нанесе страхотен удар с ръба на тежката тухла в рамото. Той пусна момичето и закрещя, притискайки раздробените си кости. Вторият разбойник се обърна към Тао Ган, стиснал дръжката на ножа в пояса си.

Тао Ган мигновено хвърли негасената вар в очите му и той зави от болка, притискайки длани към лицето си.

— Арестувайте тия негодници! — изрева Тао Ган. Разбойникът със счупеното рамо хвана за ръката виещия си другар и го задърпа надолу по улицата. Двамата хукнаха презглава.

Момичето придърпваше роклята около себе си и се опитваше да си поеме дъх с широко отворена уста. Той бегло си даде сметка, че е доста хубава и че косата й е прибрана на тила в прическата на неомъжените девойки. Стори му се на около двайсет и пет години.

— Бързо да вървим към пазара — рязко й извика той на кантонски диалект, — преди тези двамата да разберат, че ги изиграх.

Тя като че ли се колебаеше и той хвана ръкава й и я задърпа към шумното пазарище.

— Да се разхождате в такъв пуст квартал, госпожице, означава просто сама да си търсите белята — нахока я Тао Ган. — Или познавате тия двама главорези?

— Не, сигурно бяха някакви скитници — отвърна тя с мекия глас на образована жена. — Идвах от пазара и минах оттук, защото е по-прекият път до храма на бога на войната. И тогава налетях на тях. Те ме оставиха да ги задмина и изведнъж ме сграбчиха изотзад. Много ви благодаря за помощта, толкова навреме дойдохте!

— Благодарете на щастливата си звезда — промърмори Тао Ган. Когато излязоха на претъпканата улица, която минаваше от южната страна на пъстро осветения пазарен площад, той добави: — По-добре да отложите посещението си в храма за през деня. Довиждане.

Понечи да тръгне по алеята между сергиите, но момичето постави длан върху неговата и попита смутен:

— Моля ви, бихте ли ми казали името на магазина до нас? Сигурно е зарзаватчийница, защото усещам аромата на мандарини. Ако зная къде сме, мога и сама да намеря пътя.

Докато говореше, тя извади от ръкава си тънка бамбукова пръчка. Това беше сгъваем бастун. Тао Ган се взря в очите й. Те бяха мъртви, прозрачно сиви.

— Ще ви изпратя до дома, естествено — с разкаяние каза той.

— Не е необходимо, господине, добре познавам квартала. Просто се нуждая от ориентир.