Читать «Убийство в Кантон» онлайн - страница 103

Лян Фу повдигна тесните си рамене:

— След първото посещение на Цяо двама от моите хора стояха постоянно на пост в къщата зад дома на Ни. С тях се бе скрил и Мансур. Щом зърнал вашия помощник, веднага пратил онези двамата през покрива, за да го намушкат с една от сабите на капитана. Намирам за чудесно хрумването на Мансур Ни да загине на ешафода като убиец. Този мръсник развращаваше сестра ми.

— Не е вярно! Но да не се отклоняваме. Да се върнем към шахматната партия, към нейния финал. Вашите фигурки са изцяло извън играта. Замисълът ми да изложа фалшивата глава на цензора се оказа успешен. Тази сутрин Зумруд отива при полковник Цяо в странноприемницата и го моли да я доведе при мен, за да си получи наградата. Там я убиват. Вие сте вече без царица и губите играта.

— Принуден бях да я убия — тихо промълви Лян. — Тя бе тръгнала да ме напуска, да ме предаде. Наех най-добрия стрелец. Не се е мъчила — той вторачи празни очи в пространството, подръпвайки мустаците си. После изведнъж изгледа съдията. — Никога не мерете богатството на един човек с онова, което притежава, Ди. Мерете го с онова, което не е успял да придобие. Тя ме презираше, защото ме познаваше такъв, какъвто съм: страхливец, вечно уплашен от хората и от себе си. И искаше да ме напусне. Но сега нейната балсамирана красота завинаги ще остане с мен. Всяка нощ ще й говоря, всяка нощ ще й разказвам за любовта си. И повече никой няма да застане между нас — той изпъна гръб и продължи с омраза: — Най-малкото пък вие, Ди, който вече сте в гроба!

— Като че ли ще си помогнете с нещо, убивайки ме! — презрително изсумтя съдията. — Да не би да си мислите, че съм се явил тук при вас, с всичките ви престъпления, без да съм запознал преди това губернатора и двамата си помощници с всички обвинения и улики срещу вас?

— Не съм сигурен, че сте го направили! — самодоволно заяви Лян. — Веднага щом научих, че вие ще сте моят противник, направих много внимателен анализ на вашата личност. Вие сте забележителен човек, Ди. Множеството заплетени криминални случаи, които сте разрешили през последните двайсет години, вече са публично достояние и се разказват и преразказват по чайните и кръчмите из цялата империя. Напълно съм наясно с вашите методи. Вие притежавате логична мисъл, рядка интуиция и непринудено умение да съчетавате наглед несъвместими обстоятелства. Насочването на подозренията ви към някого се основава на вашето дълбоко вникване в човешката природа и в много голяма степен на усета ви. След това стоварвате върху заподозрения цялата тежест на вашата необикновена личност и това, признавам, е огромно изпитание за другия. Изтръгвате признания по един поразителен, много впечатляващ начин и след това обяснявате случая. Така действате обикновено. Не издигате цялостна постройка от предположения, та после търпеливо да ровите, докато се доберете до решаващото доказателство, споделяйки през цялото време откритията си със своите помощници, както правят други криминалисти. Разчитате много на характера си. Затова съм до голяма степен уверен, че нищо не сте казали на губернатора. И съвсем малко — на помощниците си. И така, скъпи ми съветнико, вие сте на път да умрете тук — той стрелна съдията със снизходителен поглед и продължи делово: — И любимата ми сестра ще умре тук. Моите удушвачи танка я пропуснаха на два пъти, първия — в къщичката на Яо, втория — в изпитната зала, но сега съм сигурен, че е тук, в къщата, така че най-сетне ще мога да я обезвредя. В нейно лице си отива последният, който може да свидетелства срещу мен. Безмозъчните танка, които използвах, не знаят нищо и освен това живеят в свой отделен свят, където няма начин да бъдат проследени. Хитрият негодник Мансур се досеща за някои неща, но пък вече е в открито море, на път за арабската си татковина. Случаят с изчезването на цензора е от ясен по-ясен: убийство от любов, извършено от подведена жена парини, на свой ред убита от ревнивия й любовник арабин, който открадва тялото й. Чиста работа! — той въздъхна и продължи: — За всеобщо прискърбие вие, в усилията си да разрешите случая, се натоварихте прекомерно и починахте в дома ми, където бяхте дошли да се посъветвате с мен. Всеизвестно е, че дълги години работехте неуморно, а човешките сили все пак си имат предел. Отровата, която използвах, предизвиква съвършено същите симптоми както при сърдечен удар и е невъзможно да бъде открита. Рецептата имам от Зумруд. Смятам за особено голяма чест, че един толкова знаменит човек като вас вдишва последните си глътки въздух в моя скромен дом! След малко ще повикам тук вашия помощник Тао Ган и той ще ми помогне да пренесем тялото ви в двореца. Надявам се, че нататък губернаторът ще предприеме всичко, каквото трябва. Вашите двама помощници, сведущи и интелигентни мъже (никога не подценявам противниците си), естествено, ще имат някои съмнения. Но докато убедят губернатора по-сериозно да проучи моите дела, ще мине време и всички следи от реално случилото се ще бъдат заличени. Освен това не забравяйте, че много скоро ще наследя вашия пост. А на хората, които сте оставили в предния ми двор, и на стражниците, заобиколили къщата, ще обясня, че сте се опасявали от нападение на арабски негодници срещу мен. Ще дам възможност на вашите хора наистина да открият тук един арабски разбойник и на място да го екзекутират. Е, това е всичко.