Читать «Убийство в Кантон» онлайн - страница 101

— По задължение?! — изведнъж извика Лян. — Преди всичко тя настояваше да ми разказва всичко! Непрекъснато, всеки път, след като бе спала с някой от случайните си гнусни клиенти! Изтезаваше ме с какви ли не отвратителни подробности, които не са за разправяне, и ми се присмиваше — той зарови лице в дланите си и се разхлипа. — Това беше реваншът й и аз… аз не можех нищо да направя! Беше по-силна от мен. В нейните вени течеше онази дива кръв, която при мен е разводнена от две поколения — той вдигна сгърченото си лице. Успя да се овладее и каза остро: — Добре, отначало не ми разказа за цензора, защото той й бе обещал да я отведе със себе си. Продължавайте! Времето лети!

— Точно тогава — спокойно продължи съдията Ди — пристигам аз с помощниците си. Привидно, за да правя проучвания за търговията с чужденците. Вие веднага заподозирате, че истинската ми цел е да разбуля загадката около изчезването на цензора. Нареждате двамата ми помощници да бъдат следени неотклонно и намирате потвърждение за подозренията си в интереса им към тукашните араби. Решавате, че всъщност чудесно се вместваме в играта ви. Кой би бил по-подходящ, за да разкрие заговора на Мансур, от председателя на Столичния съд? Единствен доктор Су ви е притеснявал. Зумруд ви е казала, че не е бил в течение на връзката й с цензора, но вие сте искали да бъдете сигурен. Доктор Су наистина се разтревожва, когато цензорът не се прибира в странноприемницата, и завчера сутринта тръгва по кейовете да го дири. Вие пущате по дирите му един от арабските главорези на Мансур и един от вашите удушвачи танка. Привечер те ви докладват, че доктор Су, изглежда, познава полковник Цяо и е тръгнал след него, когато двамата с Тао Ган излизат от кръчмата. Вие заповядвате на танка да помогне на арабина за убийството на доктор Су и после веднага да го удуши, преди да е пробол и Цяо Тай. Желанието ви е било полковник Цяо да разбере кой е убил доктор Су, и по този начин обръчът около Мансур да се затегне. Но пък тогава късметът ви изневерява. Другият ми помощник Тао Ган се запознава със сляпото момиче. Мисля, че тя е ваша сестра, онази, която представихте за загинала. Първо Тао Ган сбърка госпожа Бао с нея, после същото направи и изпратеният от вас убиец танка в къщата на господин Яо. Тя като че ли през цялото време се опитва да ви предпази от вас самия и…

— Тази невъобразима глупачка! — гневно го прекъсна Лян. — Тя ми докара всички неприятности на главата, когато се отказа от блестящо бъдеще близо до мен. Ние двамата сме наследили бащините способности, по-малката ми сестра беше само една празноглава женичка, която се мяташе насам-натам в смехотворните си влюбвания. Но Ланли!… Когато старият ни домашен учител разучаваше с нас класическите книги, тя отведнъж схващаше и най-трудните пасажи. А и беше невероятно красива, като момче тя бе идеалът ми за съвършената жена. Често надничах, докато се къпеше… — той замълча, преглътна няколко пъти и едва тогава продължи: — Когато пораснахме и родителите ни починаха, аз й припомних нашите стари предания за това, как светите основатели на империята са вземали за съпруги собствените си сестри. Но тя не искаше и да чуе, наговори ми ужасни, убийствени неща, накрая заяви, че напуска дома и че никога няма да се върне при мен. Изчаках я да заспи и й полях очите с врящо масло. Нима можех да допусна една жена, след като се е отнесла презрително към мен, да насочи вниманието си към други мъже? И после, наместо да ме прокълне, тя започна да говори, че ме съжалява, тази нещастна лицемерка! Побеснял от ярост, подпалих стаята й и исках… исках… — той изглеждаше извън себе си, лицето му бе обезобразено от безсилен гняв. Измина известно време преди да се овладее и да продължи: — Уж нямаше никога да се върне, а напоследък започна да се навърта тук и да души из къщата, проклетата му кучка! Научих, че видяла двамата мои хора, които донесоха тук тялото на цензора, преди да го замъкнат в храма, и освен това откраднала онова гнусно насекомо. Макар нищо да не знаеше за моя план, достатъчно е хитра, та да съпостави едно — друго. Добре, че моите хора я проследили до нейния коптор, когато вашият помощник я изпратил, и дори чули част от разговора им. Коварната кучка ви е насочила по дирите ми, подхвърляйки, че уловила щуреца до храма, където бе намерен трупът на цензора. Затова я прибрах тук и я заключих. Но тя избяга още на другата сутрин, веднага след закуска. Как успя да го направи, и досега…