Читать «Латерна магика» онлайн - страница 199

Ингмар Бергман

Голямото изкуство впрочем представлява цялост, която в случаи като неговия остава неделима. Това личи с безпрекословна яснота и от най-новата му книга, озаглавена „Пето действие“ (1994) и включваща текстове, които напомнят Бахови сонати за чембало — „те могат да се изпълняват и от струнен квартет, и от ансамбъл за духова музика, на китара, орган или пиано. Тъй е и с писаното от мен вече над половин век: то изглежда като театър, ала може да е кино, телевизия или просто четиво“… И без съмнение изкуство от най-високо качество, творчество, в истинския смисъл на понятието, синоним на светлината, която единствено разкъсва траурното було на мрака, пораждан от отчаянието, безверието, мизантропията. А също и чувство, онова прекрасно чувство, завладяло Бергман при първото му представление с куклен театър в детската стая, при първия треперлив кадър, очертан върху стената на дрешника от лъч на латерна магика, на вълшебния фенер, озарил живота му.

„И какво именно чувство?

Страст?

Въжделение?

Любов?

Обсебеност? Звучи може би твърде патетично, но може би наистина е

обсебеност

.“

Вера Ганчева

Филмография

I. Ингмар Бергман като режисьор

„Криза“, 1946

„Вали върху любовта ни“, 1946

„Кораб за Индия“, 1947

„Пристанище“, 1948

„Затвор“, 1949

„Жажда“, 1949

„Към радост“, 1950

„Такива неща тук не стават“, 1950

„Лятна игра“, 1951

„Жените очакват“, 1952

„Лятото с Моника“, 1953

„Вечерта на комедиантите“, 1953

„Един урок по любов“, 1954

„Женски блянове“, 1955

„Усмивките на лятната нощ“, 1955

„Седмият печат“, 1957

„Поляна с диви ягоди“, 1957

„На прага на живота“, 1958

„Лицето“, 1958

„Изворът“, 1960

„Окото на дявола“, 1960

„Сякаш в огледало“, 1961

„Причестяване“, 1963

„Мълчанието“, 1963

„Да не говорим за всички тези жени“, 1964

„Персона“, 1966

„Часът на вълците“, 1968

„Срамът“, 1968

„Ритуалът“, 1969

„Една страст“, 1969

„Форьо“ (документален филм), 1969

„Докосването“, 1971

„Шепот и викове“, 1973

„Сцени от един брачен живот“, 1973

„Вълшебната флейта“, 1975

„Лице срещу лице“, 1976

„Змийско яйце“, 1977

„Есенна соната“, 1978

„Моят остров Форьо“ (документален филм), 1979

„Из живота на марионетките“, 1980

„Фани и Александър“, 1982

„След репетицията“, 1984

„Двамата блажени“, 1985

„Лицето на Карин“ (документален филм), 1986

II. Ингмар Бергман като сценарист

„Полуда“, 1944 (режисьор Алф Шьоберг)

„Жена без лице“, 1947 (режисьор Гюстав Муландер)