Читать «Латерна магика» онлайн
Ингмар Бергман
Annotation
Поредица „Огледала“ предлага животописи и мемоари, в които изминатият път, събитията и личностите, свързани с него, са отразени в многоцветната повърхност на настоящето така, че да обогатят познанията и душевността на съвременника, да стимулират интереса му към онова, което видимото винаги крие.
„Латерна магика“ е разтърсваща с откровеността си автобиографична книга на един от най-ярките творци на ХХ век — изповед, която едновременно обайва и шокира читателя.
Заглавието на тази книга може да се стори на мнозина непривично, но специалистите знаят, че „латерна магика“, или „вълшебен фенер“, в превод от латински означава примитивен прожекционен апарат — такъв, какъвто преди седем десетилетия един малчуган в стокхолмски дом поел за пръв път в ръцете си. Тогава нито той, нито близките му са подозирали, че този коледен подарък ще предопредели живота му. А ето, лъчът на някогашния „вълшебен фенер“ озарява до ден-днешен неговия път в изкуството, път неравен и стръмен, ала неизменно възходящ. В светлината му Ингмар Бергман оглежда и миналото, взира се в емоционалния пейзаж на съществуването си, опитва се да улови сенките на кумири и въжделения, търси жалоните, които биха му помогнали да бъде точен и безпристрастен в своята равносметка. Големият творец не ни спестява нито едно свое прегрешение, съмнение, разочарование, за да ни внуши, че да създаваш изкуство означава преди всичко да страдаш — само така ще постигнеш пречистването, което то изисква и заслужава.
Ингмар Бергман
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
Вера Ганчева
Филмография
I. Ингмар Бергман като режисьор
II. Ингмар Бергман като сценарист
Показалец на по-важните имена и заглавия
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
Ингмар Бергман
Латерна магика
1
Когато съм се появил на бял свят през месец юли 1918 година, майка ми боледувала от „испанската инфлуенца“, моето състояние било плачевно, та се принудили да ме кръстят в самата болница. При едно свое посещение в дома ни старият фамилен доктор ме поогледал и заявил: „Това бебе май ще умре от изтощение.“ Тогава баба ми (по майчина линия) ме взела със себе си в своята лятна къща в Даларна1. По време на пътуването с влака (тогава то траело цяло денонощие) баба ме хранела със сладкиш, разквасен с вода. Когато най-сетне сме пристигнали, аз едва-едва съм дишал. Баба се погрижила и да ми намери кърмачка — една мила и светлокоса млада жена от съседно село, та постепенно съм започнал да наддавам на тегло, но все ме измъчвали стомашни колики и гадене.
На всичко отгоре постоянно ме сполетявали разни загадъчни болести, сякаш съм бил обзет от колебания дали си струва да живея. Някъде дълбоко в съзнанието си съм съхранил спомен за своето тогавашно състояние: неприятната миризма, просмукваща се от тялото, овлажнените дрехи, протъркващи кожата, меката светлина, струяща от нощната лампа, полуотворената врата към съседната стая, тежкото дишане на бавачката, прокрадващите се стъпки, шептящите гласове, слънчевите зайчета, заиграли в каната с вода. Добре помня всичко това. Не помня само да съм изпитвал някакъв страх. Страхът дойде по-късно.
