Читать «Деветдесет и трета година» онлайн - страница 2

Якобинците са представлявали блок на напредничавата революционна буржоазия и плебейските маси на Франция. От хода на събитията якобинците са били принудени да вземат властта в оня момент, когато положението на Франция и на революцията е било особено тежко. Във Вандея се е разгарял контрареволюционен бунт, европейската реакция е настъпвала срещу Франция отвън. Враговете на френския народ и на революцията след 31 май с увереност са твърдели, че тържеството на аристократическата контрареволюция във Франция е неминуемо. Те са се готвели да разделят Франция между Австрия, Прусия и Англия. Но са се излъгали.

Народните маси са оказвали натиск върху якобинския Конвент, като са го заставяли да изпълнява волята им. Под ръководството на якобинците френският народ е довел докрай делото на буржоазната революция, разбил е вътрешните и външните врагове и, защищавайки независимостта на Франция, спечелил е за нея положение на първокласна държава и не само е накарал европейските държави да признаят Френската република, но им е продиктувал условия за почтен и изгоден мир.

Такава е реалната 1793 година. А каква е 1793 година, изобразена в романа на В. Юго?

Драматизмът на историческите процеси и трагизмът на личностите — концентрираните изразители на тези процеси — винаги са привличали художниците. Обаче едва ли ще се намери макар и едно художествено произведение, написано на исторически сюжет, за което може да се каже, че е адекватно на историческата действителност. Желае ли художникът или не, социалната принадлежност, условията на другата историческа епоха, личният жизнен опит и творческият метод определят неговото възприемане на миналото.

Историческият роман във френската литература е явление, което разцъфтя буйно през епохата на романтизма. И все пак „Деветдесет и трета година“ заема тук особено място. У Юго историята не е декорация, поставяща в рамка приключенията на героите, както у Дюма. Тя не се свежда до фон (макар и много достоверен), върху който ярко се очертава фигурата на главния герой с неговите радости и страдания, съмнения и противоречия, както у Виньи или дори в историческите драми на самия Юго.

В „Деветдесет и трета година“ Юго несъмнено е изразил дълбоките си лични преживявания, свързани с идеите на Комуната, стремежа си да разбере историческите събития и закономерностите на революционната борба. Закономерности не само политически и социални, но и етични. Този комплекс от задачи, които си е поставил писателят, е определил и характера на произведението, съчетаването в него на два аспекта — социално-исторически и морален, и в значителна степен преобладаването на последния.

„Деветдесет и трета година“ е трудно да се нарече роман в традиционното разбиране на тази дума. Неслучайно буржоазната преса се е нахвърлила върху новия роман на Юго с поток от ругатни. „Нито типове, нито интрига. Това не е роман и не е история, а е серия от картини, повечето от които напомнят грубо нарисувани табели“ — на различни гласове са повтаряли „Le Monde“, „La Presse“, „La Revae des Deux Mondes“ и др. след излизането на романа. Негативизмът на критическите изказвания се определя не само от идеологически причини. Романът „Деветдесет и трета година“ е бил явление двойно анахронично (в етимологическия смисъл на тази дума). От една страна, това произведение е типично романтическо по форма и по нажежаване на чувствата и страстите, появило се, когато романтизмът с неговата ярка устременост в бъдещето е отишъл в миналото и е започнало дори изместването му от големия реализъм. Същевременно „Деветдесет и трета година“ в известен смисъл е роман от нов тип, роман на идеи, от който през главата на натуралистите се протяга нишка към съвременния роман-притча. В това произведение няма главен герой, чиято съдба да бъде в центъра на повествованието, няма толкова типичната за романа любовна интрига; Лантенак, Симурден и Говен интересуват автора не толкова като личности с една или друга биография, с едни или други черти на характера, колкото като изразители на основните доминиращи идеи, които авторът иска да донесе до нас. Истинският герой на романа е историята на Франция, а по-точно един от нейните повратни пунктове — героичната и кървава 1793 година, създавана от френския народ и неговите врагове.