Читать «Дръзко убийство» онлайн - страница 18

— Обаждаше се на Гаен Донър. Познаваш ли го?

— Чувал съм за него — отвърна Далмас. — Значи с такива си има работа.

— Говореше му на малко име. Така разбрах с кого говори. Направо се беше побъркала. Донър държи заведение на „Марипоза канион драйв“ — „Марипоза клъб“. Оркестърът се чуваше отдалече, Ханк Мун и момчетата му… Сигурно го знаеш.

— Знам го, Дени — отвърна Далмас.

— Добре. Изчаках да остави слушалката и й се явих. Тя пребледня като платно и се защура из стаята. Явно изобщо не схващаше какво става. Хвърлих едно око наоколо. Върху масата имаше снимка на Джон Сутро, съветника. Използвах това за претекст. Излъгах я, че Сутро иска да я отведе на по-спокойно място за известно време, че съм един от неговите хора и ме е пратил да я взема. Хвана се на въдицата. Смахната жена! Поиска нещо за пиене. Казах й, че имам бутилка в колата, и тя си облече палтото и сложи шапката.

— Значи толкова лесно мина всичко? — тихо каза Далмас.

— Ами да. — Дени допи коняка и остави чашата. — Бутилката в колата ме спаси, държа си устата затворена. И ето дойдохме дотук. После заспа. Това е всичко. За какво мислиш? Ченгетата не си поплюват, нали?

— Да, изобщо не си поплюват — отвърна Далмас. — Аз, общо взето, не се правих на особено хитър.

— Нещо около убийството на Уолдън ли?

Далмас поклати глава.

— Предполагам, японецът още не се е прибрал, Дени.

— Искаш ли да говориш с оная мръсница?

Радиото свиреше валс. Далмас се заслуша. После каза с уморен глас:

— Нали уж за това пристигнах.

Дени стана и излезе от стаята. Чу се шум от отваряне на врата и шепот.

Далмас извади пистолета изпод мишницата си и го постави отстрани на стола.

Блондинката влезе, олюлявайки се малко повече, отколкото трябва. Огледа стаята, като се кискаше и размахваше неестествено дългите си ръце. Щом съзря Далмас, примигна, спря и залитна. Смъкна се на стола, на който преди седеше Дени. Едрият мъж плътно я следваше. Облегна се на библиотечната масичка до вътрешната стена.

— Я виж, моят стар приятел — ченгето. Къде се изгуби бе, човек? — възкликна тя с пиянски глас. — Няма ли да предложиш пиене и на дамата?

Далмас я гледаше, без мускул да трепне по лицето му.

— Може би ти е просветнало нещо ново за пистолета? — изрече той бавно. — Нали се сещаш, тъкмо говорехме за него, когато Джон Сутро нахълта… Изпиленият пистолет… Пистолета, с който е убит Дерек Уолдън.

Дени трепна и рязко посегна към бедрото си. Далмас вдигна колта и стана от стола. Дени погледна насочения към него пистолет. Ръката му се вцепени и се отпусна надолу до тялото. Момичето не помръдна, но изтрезня с бързината, с която пада обрулен лист. Лицето й придоби горчив, напрегнат израз.

— Дръж ръцете си така, че да ги виждам, Дени — предупреди Далмас, без да повишава тон, — и всичко ще бъде наред. Евтини лъжци! Сега, предполагам, ще ми кажете за какво съм тук.

Мъжагата се обади с дрезгав глас:

— Но, за Бога! Какво те прихваща? Изкара ми акъла, като спомена за Уолдън.

Далмас презрително се изсмя.

— Добре, добре, Дени! Още малко и ще ме убедиш, че тя изобщо не е чувала за него. Дай набързо да се изясним. Защо ми се струва, че не съм дошъл тук за добро?