Читать «Стен» онлайн - страница 5

След като живиното свърши и залата светна, клепачите на Амос се отвориха. Доколкото можа да схване, екзекът и джойгърлата, след като се бяха преместили на Окото, заминаха на някаква нова планета и там бяха нападнати от някакво нещо.

Прозя се. Не си падаше много по живиното, но малко спокойна дрямка винаги му идваше добре. Ахд го сръга.

— Ей това искам да стана, като порасна. Екзек.

Амос разтри очи и се събуди съвсем.

— И защо, момчето ми?

— Щото си имат приключения, пари, медали и… и… щото всичките ми приятели също искат да са екзеци.

— Я се откажи от тия мераци — сряза го Фрийд. — Нашият вид никога не се бърка с екзеците.

Момчето се намръщи. Амос го потупа по рамото.

— Не че не си добър, синко. По дяволите, всеки Стен струва колкото шест от ония скапа…

— Амос!

— Извинявай. Хора. — Амос се овладя. — По дяволите. Да наречеш екзеците скапаняци хич не е мръсно. Ами че те са си такива. Все едно. Ахд, запомни, екзеците не са никакви герои. Те са най-лошото нещо. Готови са да убият човек, за да си вземат квотата. И после да излъжат семейството му заради файдата от смъртта. Ако станеш екзек, това няма да направи мен или мама — нито пък теб — горди.

Сега дойде ред на малката му дъщеричка.

— Аз пък искам да стана джоймомиче — обяви тя.

Амос се ухили, като видя как Фрийд подскочи почти на метър и половина. Реши да остави на нея да се оправя този път.

Налягането най-сетне разцепи тръбата и напиращият през процепа газ нахлу свободно през дупката, която бе пробил във вътрешната обвивка на Реда.

Първият, който щеше да загине, беше едно старо мигри — беше се облегнал на извитата външна стена на купола, само на няколко сантиметра от внезапно отворилата се в обвивката дупка. Докато види как флуоринът обгаря плътта му по гръдния кош, превръщайки дробовете му в пулсираща жар, вече бе издъхнал.

В контролната капсула на Реда група отегчени техници наблюдаваха на мониторите как едно мигри с изчерпана кредитна карта се мъчеше да склони някаква джойгърла за забавление по намалена тарифа. Един от техниците предложи облог. Никой не прие. Джойгърлите не се пазаряха.

Налягането най-сетне спадна под опасния праг и алармените системи засвяткаха. Никой дори не примигна. На Вулкан авариите и алармите бяха почти досадно ежедневие при всяко дежурство.

Шеф-техът закрачи нехайно към конзолата на главния компютър. Щракна няколко клавиша, за да прекъсне втръсващото пиукане и мигането на сигналните лампи.

— Сега да видим каква е белята.

Отговорът бързо светна на екрана на монитора.

— Хм. Това май е малко по-сериозно. Погледни.

— Някаква химическа утечка в купола — каза помощникът му. — Ще пробвам да я стесня. — Техът набра още няколко клавиша, прониквайки по-навътре в информационните банки.

ЗАСЕЧЕНО ИЗТИЧАНЕ НА ВЪЗДУХ; НАЛИЧИЕ НА ЗАМЪРСИТЕЛ; ПОТЕНЦИАЛНА ЗАПЛАХА ЗА ЖИВОТА; ТРЕВОГА СТЕПЕН ЧЕРВЕНО.

Най-сетне техът реагира с нещо повече от обичайното си отегчение.