Читать «Стен» онлайн - страница 4

Беше започнало като рутинно съвещание на директорския борд на Компанията, тези половин дузина същества, под чийто контрол се намираше животът на близо един милиард души. След което старият Лестър, ама съвсем безгрижно, изтърси въпроса си.

Торесен внезапно скочи и закрачи из заседателната зала. Едрото туловище на директора приковаваше вниманието на членовете на борда не по-слабо от боботещия му глас и авторитета му.

— Ако всичко това ви звучи непатриотично, съжалявам. Но аз съм бизнесмен, а не дипломат. И също като моя дядо, предшественика ми, единственото, в което вярвам, са интересите на Компанията.

Само един от мъжете не се трогна. Лестър. „Все едно да се довериш на дърт крадец“ — помисли си баронът. Той вече бе постигнал своето и сега можеше да си позволи да бъде етичен.

— Много впечатляващо — каза Лестър. — Но ние — бордът на директорите — не ви питаме на какво сте се посветили. Попитахме ви за разходите по проект „Браво“. Отказахте да ни запознаете с характера на експериментите, а продължавате да се връщате на въпроса за допълнителни субсидии. Просто попитах, защото ако в този проект се крият някои военни възможности, можем лесно да осигурим допълнителни средства от някоя от фондациите на Империята.

Баронът изгледа Лестър замислено, но не и притеснено. В края на краищата, нали Торесен беше човекът, който държеше колодата. Но беше достатъчно опитен, за да допусне да се разкрие, най-малко пред този изпечен стар интригант. И освен това Торесен имаше достатъчно ум, за да се въздържи от заплахи. Лестър носеше твърде много белези от рани, за да помни значението на думата „страх“.

— Благодаря за забележката ви. Както и за загрижеността ви по отношение на разходите. Този проект обаче е твърде значим за нашето бъдеще, че да си позволим изтичане.

— Да не би да долавям недоверие? — попита Лестър.

— Не към вас, господа. Това е абсурдно. Но ако конкуренцията бъде осведомена за целите на проект „Браво“, дори и близките ми връзки с Императора няма да им попречат да го откраднат и да ни съсипят.

— Дори да се получи изтичане — намеси се плахо още един член на борда, — все още би ни останала някаква възможност. Ние бихме могли да разстроим запасите им с АМ2.

— Като използваме, естествено, вашите близки, лични връзки с Императора — добави ловко Лестър.

На лицето на барона се изписа тънка усмивка.

— Дори и аз не бих заложил толкова много на приятелството. АМ2 е енергията, благодарение на която процъфтява единствено Империята. Императорът. Никой друг.

Мълчание. Дори от страна на Лестър. Призракът на Вечния император сложи точка на малкия спор. Баронът се огледа, след което преднамерено придаде на гласа си суха, отегчена интонация.

— Щом няма други забележки, ще си отбележа, че увеличаването на субсидиите е одобрено. Сега да минем към по-прости неща. Щастливи сме, че разходите по поддръжката на пристанищните услуги на Вулкан са паднали с цели петнадесет процента. Не само вътрешният транспорт, но и предмитническата обработка на контейнерите. Но все още не съм доволен. Би било много по-добре, ако…