Читать «Стен» онлайн - страница 27

Мъжът, носещ идентификационната табелка с името „Рашид“, беше седнал върху гърба на четвъртия астронавт. Беше го сграбчил за косата и систематично дриблираше с главата му по пода на бара.

Сивокосият пристъпи към масата, надигна една недовършена халба и я пресуши. След което изръмжа:

— Мисля, че си доказа тезата.

Рашид с явно неудоволствие пусна главата на мъжа под себе си да се натресе за последно в пода и се изправи. Двамата се огледаха от глава до пети.

— Е, полковник?

— Харун Ал Рашид — изсумтя сивокосият. — От година на година затъпяват все повече. Някои поне.

— Това намирисва на неподчинение, полковник.

— Извинявам се. Ще благоволи ли превисочайшият Вечен император на милиарди Слънца, владетел на трилиони планети и крал на безброй прокълнати хорица да придружи своя добър и верен слуга обратно в палата, където ни чака твърде много важна работа… или предпочиташ, по дяволите, да останеш тук в очакване на нови подвизи?

— Друг път, полковник. Друг път. На искам да покварявам младежта.

Вечният император прегърна през рамо своя адютант — полковник Ян Махони, командващ корпус „Меркурий“, скритата в сянка имперска сила, отговаряща за разузнаването, шпионажа и операциите под прикритие — и двамата закрачиха, смеейки се, под бледата слънчева светлина на Първичния свят.

Глава 8

Баронът чакаше в преддверието да го повикат. Крачеше нервно и поглеждаше притеснено двамата огромни имперски гвардейци, които се правеха на статуи пред входа на покоите на Вечния император. Ако се замислеше над това — а в момента Торесен отчаяно се стараеше да не се замисля, — беше си направо уплашен. Чувство, което не бе от най-познатите за барона.

Беше извикан при Императора през половината Галактика, без дори най-малък намек за обичайната учтивост от страна на Имперския протокол. Просто му бе съобщено, че е длъжен да се яви. Веднага. Без никакви обяснения. Торесен се надяваше, че призоваването му няма нищо общо с проект „Браво“. Макар да беше сигурен, че дори добре развитата шпионска мрежа на Императора не е могла да се добере до него. Иначе беше направо мъртъв.

Най-сетне портите изсъскаха и се отвориха, от прага пристъпи дребен чиновник в дълга роба и с поклон го покани да влезе. Торесен изпита съвсем леко облекчение, като видя, че гвардейците си останаха на място. Чиновникът се оттегли и баронът се озова сам сред огромна зала, пълна с екзотични предмети, събирани от Императора в продължение на неговите хиляда години живот. Препарирани зверове от ловни експедиции по чужди светове, странни образци на изкуството, древни книги, разтворени на възхитителни илюстрации, които не можеше да възпроизведе и най-сложният компютър.

Баронът се огледа тъпо, изведнъж почувствал се невеж, като необразован селяк на някоя затънтена гранична планета. Чак след известно време забеляза силуета на мъж, който го чакаше в дъното на залата. Стоеше с гръб към Торесен и гледаше столицата на Първичния свят през леко закривената стъклена стена. Беше облечен в проста бяла роба.