Читать «Стен» онлайн - страница 139

Най-вероятно Торесен щеше да трябва да се примири с някоя по-низша позиция в управлението на Компанията. Той сви рамене. Това щеше да му отнеме няколко години, но той пак щеше да се върне на върха. И тогава щяха да видят те. Всички щяха да видят.

Внезапно осъзна, че съвсем се е побъркал. Разсмя се. Колко странно — да осъзнаеш собствената си лудост. Като че ли си някоя друга личност, отвън, и наблюдаваш самия себе си. Взимаш си бележки за мисли и действия. И ги наблюдаваш така, както някой тех наблюдава поведението на микроб. Нещо пропълзя в дъното на мозъка му. Дали Стен наистина беше мъртъв? Тази експлозия?… Не беше точно това, което очакваше. Беше някак си по-различно. Торесен се усети, че всъщност му се иска Стен да е жив. Пръстите му се сгърчиха, като си представи как ги впива в мекото гърло на мигрито. „Стен — помисли си той. — Стен. Ела при мен.“

Зад гърба му се чу звук. Торесен се усмихна и се обърна.

Стен бавно крачеше към него. С нож, проблясващ в ръката му.

— Благодаря ти — каза Торесен. — За точността.

Стен се поколеба. Изглеждаше озадачен.

— Ти ме познаваш?

— Да. Лично. Аз убих семейството ти.

Ръката с ножа изсвистя към гърлото на барона. Торесен изпъшка, когато върхът на ножа перна рамото му и остави кървава диря. Изрита и по кожата му пропълзя тръпка на удоволствие, като чу сухия пукот на счупената ръка на Стен. Ножът падна в тревата.

Стен пренебрегна болката, извърна се да избегне удара и замахна със здравата си ръка. Торесен отстъпи. Стен се присви, очаквайки атака. И осъзна, че баронът не го напада. Зад него, само на няколко метра, беше оръжейната му колекция. Торесен отстъпваше, за да се докопа до оръжие.

Стен скочи към стената и сграбчи старинен мускет с рязан приклад. Торесен грабна един уилигън — и откри огън. Стен залегна и извъртя пушката нагоре. Стреля. Куршумът разби осветителното тяло на купола. Мрак. Стен се претърколи. Куршумите АМ2 засвистяха около него.

Пропълзя зад някакво дърво. Буци пръст и парчета дърво се пръснаха около него. Тишина. Стен се вслуша. Чу лекото шумолене на крачещия в мрака Торесен. Стори му се, че се приближава. Стегна се, готов за скок.

Щракване. Дълго скрибуцане. И Торесен отвори клетките.

И тигрите изскочиха — два огромни бенгалски мутанта. Заръмжаха и замятаха опашки. Торесен натисна един команден бутон. Леко щипене по металните гривни на шиите им и те му обърнаха гръб и тръгнаха да търсят друга жертва.

Стен се сниши в храстите. Къде беше Торесен? Защо не идваше? Чу шумолене. Меко тупане на животински лапи. В следващия миг тигърът скочи. Огромен скок, право срещу него.

Той падна по гръб, сви крака и изрита право нагоре, с всички сили. Стъпалата му улучиха и тигърът политна над него. Приземи се и се загърчи. Опита се да се изправи, но рухна. Мъртъв, с прекършен гръклян.

Стен се изправи, преодолявайки болката в безполезната си китка. Болката пропълзя до стомаха му. Ето там! Звук. Торесен, беше сигурен в това.