Читать «Стен» онлайн - страница 137

Започна да дърпа жиците една по една, но изведнъж прехапа устни. Имаше и допълнителни жици, чието предназначение не разбираше. „Капан за льохмани“ — реши той.

И започна нежно да издърпва всеки от взривяващите заряди. Чудеше се колко ли ще успее да издърпа преди бомбата да гръмне? Изтри потта от челото си.

Водачът подкара грависледа на пълна мощност и двамата с Торесен се присвиха зад противоветрения щит. Следът профуча по коридора и мигритата от съпротивата залегнаха. Онези, които бяха въоръжени, почнаха да стрелят.

Твърде късно — грависледът вече се носеше към завоя и след секунда се скри от погледите им.

Торесен вдигна очи. Пред него вече се виждаше входът към Окото. Той въздъхна облекчено — порталът все още се държеше от добре въоръжена част на социопатрула.

— Готова е! Счупих й зъбките!

С крайчеца на окото си Стен видя тантурестата фигура на Алекс — как се измъква от кухината под пода и се засилва през откритото пространство. Залегна и се изтъркаля през последните няколко метра към укритието.

— Кротна се това зверче.

— С което ни остана само един проблем.

— Да бе — кимна Алекс. — Да измислим как да си измъкнем задниците от яйцата, на които сами се насадихме.

Петнадесетина войници от патрула с досадна упоритост се мъчеха да удържат барикадата.

— Не мисля — каза Айда, — че ще се заинтересуват много от предложението ни за примирие.

— Правилно — обади се Доктора. — Прогноза: след като ги посякохме толкова лошо, ще решат, че блъфираме. — Изстреля още няколко куршума с уилигъна от позицията, която Стен му беше определил. — Килгур. Сигурно разбираш, че вината е изцяло твоя. Вече никога няма да мога да практикувам.

— Не го предвидих — отвърна Алекс и въздъхна. — Скоро тук ще има прекалено много кръв и кокали.

Бет невярващо поклати глава.

— Айда — изведнъж каза Стен. — Хайде. Алекс, ще опитаме суперблъф. Фланкирай ги, ако се хванат.

Айда скочи и двамата хукнаха към товарния кораб. Алекс, Бет и Доктора откриха прикриващ огън.

Стен насочи пламъка към прозореца на контролната кабина на кораба и напъха ръчния ком в комбинезона си.

— Мислиш ли, че ще ни повярват?

Айда вдигна безпомощно ръце.

— Ние ромите не вярваме в песни за смъртта. Така че можем просто да излезем и да опитаме.

Стен погледна часовника си. До избухването на зарядите на Алекс оставаха само десет минути. Двамата с Айда затичаха към изходния люк и откриха огън по патрулите. Алекс, останал за момент незабелязан, се измъкна от импровизираното укрепление на „Богомолка“ и се понесе към фланга на патрулите.

Патрулът изчакваше. Рано или късно някой от тях щеше да се покаже. Рано или късно… той трепна, забелязал нещо като експлозия, просветнала в командния отсек на товарния кораб в другия край на лабораторията. „Рикошет“ — помисли си. Но след това външните говорители на кораба изскочиха от амбразурите си и запращяха. Някаква сирена зави и метален глас заговори:

— Двеминутно предупреждение за изстрелване. Всички патрулни единици да напуснат стартовата зона. Повтарям, всички единици да напуснат стартовата зона…

Чак сега патрулът осъзна, че стартовите реактивни дюзи на кораба са насочени почти срещу него. Не знаеше какво да прави.