Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 43

Тялото на Равн се замята в агония. Не можеше да говори, нито да диша — смъртта беше много близо.

Брайън го разклати като дрипа, след това размаха костената огърлица пред очите му.

— Ще ми кажеш каквото искам да знам. И тогава ще ти я върна. Разбираш ли ме? Кажи да. Кажи да.

— Да — задъха се Равн. — Да.

Брайън не позволи на лицето си да изрази чувството за победа. Когато пусна Равн на земята и седна до него в гласа му още се четеше гняв. Въпросите му бяха заповеднически и настояваха за отговор. Равн им отговаряше възможно най-добре, като не скриваше нищо. Това продължи доста дълго. Накрая гласът му стана немощен и започна да заваля думите. Брайън реши, че като начало това е предостатъчно. Беше на път да върне огърлицата, но забеляза сред костите и своя ампутиран пръст — нанизан заедно с останалите. Това беше част от него и тя явно имаше значение за тези хора. В противен случай не биха я взели по такъв начин. Е, нямаше да си я получат обратно. Брайън хвана малката кост и я изтръгна от наниза.

— Това си остава мое завинаги. Останалото можеш да задържиш. Засега. — Хвърли огърлицата на земята. — Сега ще се върнем на моето място. И винаги, когато пожелая, ще разговарям с теб.

Равн с треперещи ръце си сложи огърлицата и се изправи. Бунтовникът у него бе изчезнал безследно. Брайън знаеше, че от този момент старецът щеше да се подчинява на всяка негова дума. Веднага щом онзи му обърна гръб, Брайън пусна отрязания си пръст на земята, доволен да се отърве от него. Вече бе изпълнил функцията си.

— Жено, ще ядем! — извика Брайън на езика на туземците, когато заедно с изтощения пленник отново влязоха в лагера. Думите и интонацията му накараха Лиа да затрепери от гняв.

— Означава ли тази мъжка свинска и шовинистична реплика, че напредваме в отношенията си със Стария Миризливец?

— Да, скъпа — намигна й Брайън и продължи: — Моля те, нахрани го и го сложи да си легне, след което ще ти разкажа някои от интересните неща, които научих.

— Ще ям отделно, ако нямаш нищо против. Все не мога да свикна с диетата му от гнило сурово месо.

— Струва ми се, че и с мен е така. Предлагам да го нахраним и оковем. Смятам, че вече няма да ни причинява неприятности.

Скоро от високата трева долетя силното хъркане на Равн — там беше мястото му за спане и колът, за който с дълъг здрав ремък бе вързан крака му. Беше сигурно, че на сутринта ще бъде все още там.

— Истински първобитни хора — Брайън упорито дъвчеше безвкусната дажба. — Невероятно примитивни във всички отношения, като всяка от дейностите им е строго определена от табута. Мъжете са ловци и контролират всички дейности…

— Не за първи път в историята на човечеството.

— Съгласявам се. Но това е общество на крайностите — само черно и бяло, без никакви нюанси помежду им. Мъжете ходят на лов и когато се върнат, всички ядат улова им. Суров, както вече знаем. Яденето на каквото и да било друго, е табу. Яденето на готвена храна е табу. Излизането в равнината е табу — освен за кратки ловни набези. Мъжете могат да правят и носят оръжия, но всички останали…