Читать «В долината на смъртта» онлайн - страница 12

Уил Паркър се размърда неспокойно.

— Ще имаш ли най-сетне добрината да споделиш с нас какво в крайна сметка е написано в бележката ти? Щом като Файерхенд и Винету са ни написали посред нощ спешно писмо, то сигурно ще искат и да го прочетем!

Сам се приведе към огъня и зачете:

«Яздете точно на северозапад, четири часа… тясна долина, три акации на входа… вътре колите… двама мъже стража… другите на юг, за да ограбят Палома Накана… най-предната кола лявото задно колело пари заровени… поддържайте занапред по-добър караул… биха могли всички ви да очистят.

Олд Файерхенд… Винету»

Дик и Уил поклатиха глави.

— Да го смята ли човек за възможно? — каза Уил удивен. — Наистина ли ги има тези думи на хартията?

— Ето, прочети сам!

Сам му поднесе бележката.

— Задръж си спокойно хартийката! Бих предпочел с петдесет индсмани да се сборичкам, отколкото с три букви! С индсманите може и да се оправя, ама с драсканиците положително не. Но чуй, Сам, работата ми се струва все пак невероятна!

— Защо?

— Първо, защото тези типове са били скрити само на четири часа път оттук. Толкова дълго те все пак не биха се заседели!

— Не знаеш причините им.

— И второ, защо ще ти заравят парите. Човек си ги пъха просто в джоба и си ги съхранява у себе си!

— Pshaw! Обесниците са потеглили на грабителски поход. Не знаят дали той ще им се удаде. Не излезе ли успешен, подхвърлят се на опасността да изгубят онова, което носят в себе си. По-умно е следователно да го заровят.

— Значи се каниш да последваш тоя писмен съвет?

— Естествено! При това е от голямо предимство, че няма да се налага да търсим скривалище за нашите лейдис. Четири часа те все ще издържат на седлото. Можем значи веднага да ги вземем с нас.

— Но защо тези двамата действаха така потайно? Защо не ни събудиха и да ни направят съобщението си?

— Имали са си своите причини.

— И откъде знаят всичко това?

— То си е тяхна работа. Впрочем още не сме приключили със записката. Тук четем: «Другите на юг, за да ограбят Палома Накана»? — осведоми се лесничеят.

— От известно време се заговори за нея — отвърна Сам. — Била млада, момиче с изключителна красота, бяла, но почитана от индсманите като богиня. Ние тримата ловувахме все на север, от дълго не сме идвали на юг и по тая причина още не сме стигнали до нея. Но сега се надявам, че ще я видим. Тя е издигнала вигвама си, където си граничат териториите на команчите и апачите. Тези две племена открай време са били смъртни врагове. Жилището на Палома за тях обаче е свещено. Там, където се намира красивата девойка, земята е неутрална — команчите идват от изток, апачите — от запад, за да я почетат и отрупат с дарове. Преди две седмици се срещнах с един скаут^[11], който беше ходил при нея и ми описа пътя дотам. Тя живее с баща си в една някогашна мисия. Попитах за името на мъжа, ала не можах да узная нищо друго, освен че тя го наричала Па, а той нея — Елми, ако не се лъжа.

— Ей — обади се тогава Уил, — името ми се струва много познато. Не се ли казваше така младата лейди Уилкинс от Уилкинсфийлд, където преди време се срещнахме с Уолкър Хопкинс и така кротичко го оставихме да ни избяга?