Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 96

Мария се замисля за миг за останалите проститутки, които работят с нея. Замисля се за майка си, за приятелките си. Всички те вярват, че мъжът иска само единайсет минути на ден и плаща цяло състояние за това. Не, не е така; мъжът е също като жената; иска да срещне някого, да намери смисъла на живота си.

Дали майка й се държи като нея и се преструва, че изпитва оргазъм, когато е с баща й? Или в дълбоката провинция на Бразилия все още е забранено на една жена да показва, че сексът й доставя удоволствие? Мария знае толкова малко за живота, за любовта, но сега — с вързани очи и безкрайно много време — ще открие произхода на всичко, а всичко започва точно там, където тя би искала, и по начин, който си бе представяла.

Докосването. Тя забравя проститутките, клиентите, майка си и баща си; намира се в пълен мрак. Прекара целия следобед в търсене на онова, което би могла да даде на един мъж, който й бе възвърнал достойнството и й бе помогнал да разбере, че търсенето на радост е много по-важно от нуждата от болка.

Бих искала да го накарам да се почувства щастлив от това, че ще ми разкрие нещо ново, така както вчера ми разказа за страданието, за уличните и свещените проститутки. Видях, че е щастлив, когато ме учи на нещо ново, нека тогава да ме научи, да ме води. Бих искала да узная как се достига до тялото, преди да се достигне до душата, до проникването, до оргазма.

Тя протяга ръка към него и го кара да направи същото. Пошепва няколко думи, казвайки му, че тази нощ, на това ничие място би искала той да открие кожата й, границата между нея и света. Кара го да я докосне, да я почувства с ръцете си, защото телата се разбират дори и когато душите не са съгласни. Той започва да я докосва, тя също го докосва, като и двамата, сякаш са се уговорили предварително, избягват онези части на телата си, в които сексуалната енергия нахлува най-бързо.

Пръстите му докосват лицето й, тя усеща лека миризма на боя, миризма, която ще запазят завинаги, дори и той да си измие ръцете хиляди, милиони пъти; тази миризма е била в пръстите му, когато се е родил, когато е видял първото дърво, първата къща и е решил да я нарисува в мечтите си. Сигурно и той усеща някакъв мирис в ръката й, но тя не знае какъв е, а и не иска да попита, защото в този миг всичко е тяло, останалото е мълчание.

Тя го гали, усеща как той я гали. Би могла да стои така цяла нощ, защото е приятно, не е задължително да стигнат до секса — и в този момент, именно защото не го прави по задължение, усеща топлина между бедрата си, знае, че е влажна. Ще настъпи мигът, в който той ще докосне клитора й и ще разбере, че е мокър, тя не знае дали това е хубаво или лошо, но именно така реагира тялото й, тя не иска да му казва къде да я докосва, дали да е по-бавно или по-бързо. Ръцете на мъжа сега докосват мишниците й, космите по ръцете й настръхват, приисква й се да го отблъсне — но е толкова хубаво, въпреки че това, което чувства, сигурно също е болка. И тя докосва мишниците му, забелязва, че сякаш са от различна тъкан, може би поради различните дезодоранти, които двамата използват, но защо мисли за всичко това? Не трябва да мисли. Трябва само да докосва, това е всичко.