Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 82

А това, което се случваше с нея, беше нещо ново; беше приключение и тя можеше да реши по-късно дали би искала да продължи, но в момента вече не беше момичето, което имаше три цели в живота си, което продаваше тялото си, което се бе запознало с един мъж, разказващ интересни истории до една камина. Тук тя беше никоя и понеже беше никоя, беше всичко, за което някога бе мечтала.

— Свали всичките си дрехи! И върви из стаята, за да мога да те гледам!

Тя се подчини отново, като държеше главата си наведена, без да продума. Мъжът, който я гледаше, беше облечен, равнодушен, не беше същият човек, с когото бе говорила в заведението — беше Одисей, който идваше от Лондон, беше Тезей, който слизаше от небето, беше нашественик, който нахлуваше в най-сигурния град на света и най-затвореното сърце на земята. Свали бикините и сутиена си, почувства се едновременно безпомощна и защитена. Камшикът отново изсвистя във въздуха, но този път удар не последва.

— Дръж главата си наведена! Ти си тук, за да бъдеш унизена, за да изпълниш всички мои желания, ясно ли е?

— Да, господарю.

Той хвана ръцете й и сложи първия чифт белезници на китките й.

— И ще те нашляпам здраво, за да се научиш да се държиш подобаващо.

С отворена длан я шляпна по задника. Мария извика, този път я бе заболяло.

— А, и протестираш, така ли? Сега ще ти дам да разбереш!

Още преди да успее да реагира, той вече й беше сложил кожена маска на устата. Не й пречеше да говори, можеше да каже „жълто“ или „червено“, но усещаше, че съдбата й е да остави този мъж да прави с нея каквото си иска и че няма как да се измъкне. Беше гола, с кожена маска и белезници, а във вените й течеше водка вместо кръв.

Още едно шляпване по задника.

— Започни да се разхождаш.

Мария тръгна из стаята, като се подчиняваше на заповедите, които се редуваха една след друга: „спри“, „надясно“, „седни“, „разтвори си краката“. От време на време Терънс я плясваше отзад, тя усещаше болка, чувстваше се унизена, като унижението беше по-силно и всеобхващащо от болката; но в същото време сякаш бе попаднала в един друг свят, където не съществуваше нищо друго, като в това усещане за загуба на собствената идентичност, за подчинение, за отказ от егото, желанията и волята имаше нещо почти религиозно. Беше съвсем влажна, възбудена, без да разбира какво точно се случва.

— Отново застани на колене!

Тъй като продължаваше да държи главата си наведена в знак на покорство и унижение, Мария не можеше да види точно какво става, но усещаше, че в един друг свят, на една друга планета, този мъж се задъхва — беше се уморил да удря с камшика, да я пляска по задника, докато тя самата се чувстваше изпълнена с все по-голяма сила и енергия. Вече беше загубила чувството си за срам и не се притесняваше да показва, че това й харесва, застена, помоли го да започне да я гали, но вместо това мъжът я сграбчи и я завлече до леглото.